Титан

Какво може да искаш от такъв лицемер, отстояващ добродетелите само на думи? Въпреки всичките му похождения и породените от тях тревоги и страхове, че ще бъде разкрит, търговията му процъфтяваше и той започна да печели влияние в своето обкръжение. Беше станал по-разпуснат и проявяваше по-голяма сърдечност и търпимост, та и хората го приемаха по-добре. Беше предан републиканец, верен последовател на Нори Симс и младия Труман Леели Макдоналд. Тъст му беше и богат, и сравнително влиятелен. След като по време на предизборната кампания се зае да държи речи и да върши работа на партията, той се оказа много подходящ. Благодарение на качествата си — способност, нагаждачество и репутация на почтен човек — мистър Слъс беше включен в листата на Републиканската партия като кандидат за кмет и по-късно спечели изборите.

От изказванията на Слъс през последната предизборна кампания Каупъруд беше наясно, че той се отнася зле към него. Дори вече го бе обсъдил в разговор с уважаемия Джоуел Ейвъри (бивш сенатор), който сега работеше за него. Напоследък Ейвъри бе работил в различни компании и бе наясно с всичките тънкости на закона — познаваше адвокатите, съдиите, политиците. Беше много нисък — към метър и петдесет, — с широко чело, червеникавожълти вежди и коса, с хитри кафяви очи и голяма долна устна, която щом той се замислеше, покриваше горната. Мистър Ейвъри се беше научил да се усмихва много късно, затова усмивката му беше странна, чудновата. Почти непрекъснато гледаше втренчено, притиснал горната си устна е долната, после изричаше бавно убедителните си изводи. В този критичен момент именно мистър Ейвъри успя да даде съвет на Каупъруд.

— Струва ми се, че можем да направим само едно — каза му той в един много поверителен разговор, — да се поровим… в сърдечните работи на достопочтения Чафи Тейър Слъс — котешките му очи заблестяха язвително. — Съдя само от поведението му, но ако не се заблуждавам дълбоко, той явно има връзки с жени, пък и да няма, лесно ще бъде склонен да започне някой компрометиращ флирт и за да го прикрие, ще трябва да направи значителни жертви. Всички сме хора и сме уязвими — долната устна на мистър Ейвъри закри горната, после отново се отпусна, — затова не ни приляга да сме особено строги към слабостите на другите и да се правим на фарисеи. Мистър Слъс е изпълнен с добри намерения, но според мен е малко сантиментален.

Когато мистър Ейвъри млъкна, Каупъруд просто се вгледа в него, развеселен не толкова от външния му вид, колкото от предложението му.

— Идеята не е лоша — каза той, — макар че не обичам да смесвам любовните връзки с политиката.

— Да — отвърни проникновено Ейвъри, — но от това може да излезе нещо. Не съм сигурен. Знае ли човек…

След този разговор на мистър Въртън Стимсън, сега вече доста известен адвокат, беше възложено да проучи навиците, вкусовете и предпочитанията на мистър Слъс, а мистър Стимсън възложи на свой ред задачата на своя помощник, някой си мистър Марчбанкс. Положението бе донякъде странно, но онези, които са поне малко запознати с лабиринтите на политиката, на финансовия и политическия контрол в онези честити дни, няма ни най-малко да се учудят от бездънното коварство, мръсотията и блатата от нещастия, които криеха те.

Патрик Гилган от вражеския лагер побърза да се отзове на поканата на Каупъруд. Каквито и да бяха политическите му връзки и предпочитания, той не искаше да пренебрегва толкова силен човек като него.

— С какво мога да съм ви полезен днес, мистър Каупъруд? — попита Гилган, когато дойде любезен и бодър, облечен безупречно след победата си.

— Слушайте, мистър Гилган — каза без заобикалки Каупъруд, като се взря в местния водач на Републиканската партия и завъртя палци, — наистина ли ще позволите на градския съвет да одобри концесията на Общочикагската компания за надземна трамвайна линия в Южната страна, без да ми дадете възможност да кажа дори една дума или да предприема нещо?

Каупъруд знаеше, че мистър Гилган е само един от новата четворка, започнала да управлява града, но се престори, че за него той е човекът, на когото принадлежи последната дума и цялата власт в града, нещо като Маккенти.

— Скъпи мистър Каупъруд — поде лукаво Гилган, — ласкаете ме. Градският съвет не ми е в джоба. Вярно, бях ръководител на избирателния район и помогнах на някои от тези хора да победят, но те не са ми собственост. Защо да не приемат проекта на Общочикагската компания? Доколкото зная, молбата е напълно законна. Всички вестници я подкрепят. А колкото до концесията за надземна трамвайна линия, нямам нищо общо с нея. Не съм в течение. С този въпрос се занимават младият Макдоналд и мистър Шрайхарт.