Титан

Каупъруд изчакваше месец след изборите да се събере новият градски съвет, но не смяташе да стои със скръстени ръце и да позволи на враговете си да го атакуват внезапно. Той повика познатите си помощници, адвокатите на компанията, осведоми се накратко за новата идея за надземна трамвайна линия и тя му подейства като гръм от ясно небе. Очевидно Ханд и Шрайхарт не дремеха. Каупъруд издиктува веднага писмо до мистър Гилган, с което го молеше да дойде в кантората му. Същевременно настоя съветниците му да направят всичко възможно, за да разберат как биха могли да повлияят на новия кмет, уважаемия Чафи Тейър Слъс, и да го накарат да сложи вето върху исканите концесии, в случай че те му бъдат представени — с други думи, да го накарат да промени отношението си.

Уважаемият Чафи Тейър Слъс, чието становище щеше да е решаващо, беше висок, строен, малко надут и гледаше на себе си и на обществената си и предприемаческа дейност възможно най-сериозно и възвишено. Сигурно сте срещали мъже, жени, израснали в атмосфера на сравнителна осигуреност и социално лицемерие, които не притежават достатъчно сиво вещество, за да видят живота с неговите превратности и непостоянство, нямат житейски опит и не знаят що е лишения, та затова смятат, че самото провидение бди и над тях, и над онова, което вършат. Достопочтеният Чафи Тейър Слъс се гордееше с прекрасното си потекло и се смяташе за честен по рождение. Баща му бе натрупал малко състояние от търговията на едро със сарашки изделия. Момичето, за което се бе оженил на двадесет и осем години — хубаво, но доста безлично, — беше дъщеря на дребен фабрикант, чиито стоки се търсеха на пазара и чиито деца се смятаха за „добри партии“ в средата, от която произхождаше и уважаемият Чафи Слъс. Сватбата бе много скромна, младоженците прекараха медения си месец в Градината на боговете25 и Големия каньон. След това спретнатият Чафи, обожаван и от двете семейства поради твърдата му непоколебимост да се издигне в живота, се зае отново с търговията на хартия и с голямо усърдие да трупа пари.

Трябва да признаем, че уважаемият Чафи нямаше особени недостатъци, ако не се броят самодоволството и прекомерната загриженост за своето бъдеще и възможности. Имаше обаче една слабост, която му причиняваше големи тревоги поради строгите и донякъде пуритански схващания на жена му, както и заради набожността на баща му и тъст му. Падаше си по хубавите жени и най-вече по закръглените и светлооките блондинки. Макар и да имаше прекрасна жена и две чудесни деца, от време на време хвърляше замислени погледи към някоя от онези жени със съблазнителни форми, които се изпречват на всеки мъж и макар и не съвсем открито, се опитват да го отклонят от правия път.

Но мистър Слъс се опита да се вживее поне малко в ролята на веселия Лотарио едва няколко години, след като се ожени и вече минаваше за високонравствен. Един-два флирта с недотам покварени улични момичета, кратка любовна връзка с млада служителка от кантората, която беше наясно с прелъстителството и доста го насърчаваше, и пред него паднаха всички бариери. В началото допусна голяма глупост да се преструва на влюбен, но някои от по-схватливите момичета не му вярваха особено. Те посрещаха забавленията и повишенията, които не предлагаше, като предостатъчна награда. Но едно момиче, което той наистина прелъсти, поиска да бъде обезщетено с пет хиляди долара и страховете, и душевните терзания (образите на жена му, на нейното и неговото семейство се мяркаха застрашително в съзнанието му) би трябвало да го излекуват от увлеченията му по стенографки и чиновнички. Оттогава мистър Слъс дълго се ограничаваше само с жените, с конто се запознаваше чрез посредниците, комисионерите и търговците, работещи с него и канещи го от време на време на разгулни пиршества.

С времето той стана по-мъдър, но за беда и по-похотлив. Срещаше се с търговци и някои висши политици в избирателния район, в който живееше, бе от най-важните и затова започна да държи речи и да долавя смътно значимостта на логиката, според която животът е една езическа наслада, а религията и нравствените норми са само форма, която човекът ту приема, ту отхвърля през вековете в зависимост от прищевките, настроенията и приумиците си. Но Чафи Тейър Слъс не схващаше истинското значение на всичко това. Не бе достатъчно умен. Хората водеха двойствен живот, така е, съмнение няма, но беше лошо, много лошо, че и той бе тъй покварен. В неделя, когато ходеше с жена си на черква, мистър Слъс изпитваше чувството, че религията е нещо съществено и пречистващо. Като търговец често се сблъскваше с какви ли не дребни пукнатини в логиката, когато печелеше пари не съвсем честно или сключваше фиктивни сделки, но при всички положения за него бог бе над всичко, моралът си бе морал, а църквата — изключително важна. Лошо е да се поддаваш на страстите, макар и те да се струваха очарователни на мистър Слъс. Трябва да сме по-добри от ближните си или попе да се правим на по-добри.