Титан

Клодия Карлщат — оръжието, с което щеше да бъде погубен уважаемият Чафи, — беше стройна, руса, все още свежа, едва двадесет я шест годишна, безмилостна и безскрупулно жестока, каквито могат да бъдат само алчните и безразсъдните хора, безразсъдни в по-широкия, философски смисъл на думата. За да разберем що за човек бе тя, трябва да познаваме бездушния живот на Саут Холстед стрийт, където тя беше родена — един от онези квартали със стари, схлупени и климнали къщи с увиснали на счупените панти кепенци и с опърпани жители, които се олюляват пияно. Като момиче Клодия ходеше за бира в пивницата, продаваше вестници на ъгъла на Холстед и Харисън стрийт и купуваше кокаин от най-близката аптека. Дрехите и бельото и вината бяха от най-евтиния и лош плат — прокъсани и мръсни, през дупките на чорапите й се виждаше бялата кожа на тънките й крака, обувките й бяха износени и скъсани и зиме пропускаха. Мъкнеше се с окаяни хлапетии от съседните улици, с които се научи да псува, опита и разврата, макар че, както често се случва при децата, в душата си не бе напълно покварена. На единадесет години, когато майка й почина, тя избяга от ужасния детски дом, в който я бяха изпратили, после трогна с тъжната си история едно ирландско семейство от Западната страна, което имаше две дъщери, чиновнички в голям магазин и което я приюти. С тяхна помощ Клодия стана касиерка. По-нататъшният й живот бе също тъй необикновен и пъстър, както дотогава. Достатъчно е да кажем, че Клодия бе по рождение много умна. На двадесет години вече бе успяла — чрез връзките си със сина на фабрикант на обувки и с един богат бижутер — да понатрупа малко пари и да събере доста тоалети. Точно тогава едни хубав млад току-що избран конгресмен от западните щати я покани да дойде с него във Вашингтон и я назначи на работа в някакво правителствено учреждение. Това изискваше да знае стенография и машинопис и тя бързо ги научи. По-късно един сенатор от западните щата я въведе в онзи вид поверителна работа, която, макар да не е свързана със законните правителствени: служби, е доста доходна. Използваха я да изтръгва тайни с ласкателства и кокетство там, където не помагаха рушветите. Възложиха й да разкрие тайните финансови връзки на един конгресмен от Илинойс и Клодия трябваше да се върне в Чикаго, където тя се запозна с младия Стимсън. От него научи за политическия и финансов заговор срещу Каупъруд и бе някак странно очарована. Вече знаеше едно-друго за Слъс от свои приятели конгресмени. Стимсън й каза, че ще спечели две-три хиляди долара, без да се броят разходите й, ако успее да компрометира кмета. Така Клодия Карлщат влезе неусетно в бляскавия живот на мистър Слъс.

Задачата й не беше трудна. Чрез уважаемия Джоуел Ейвъри Марчбанкс се сдоби с писмо от един политически приятел на мистър Слъс за някаква млада вдовица — временно изпаднала в затруднение, опитна стенографка и така нататък, — която искала да постъпи на работа в новата администрация. Клод и се яви в кабинета на кмета, въоръжена с писмото и пременена, както подобава за случая, с черна вталена рокля от тежка коприна, с огърлица и пръстени от перли и с изящно подредени по слепоочията руси къдрички. Мистър Слъс беше много зает, но й отдели време за срещата. При второто посещение тя дойде с прикачена върху корсажа жълта и червена кадифена роза. Добре сложена млада жена с големи гърди, Клодия беше овладяла изкуството да се движи, да седи, да стои и да се навежда по всички правила на вашингтонските кокетни. Интересът на мистър Слъс моментално се пробуди, но той се държеше предпазливо и внимателно. Все пак беше кмет на голям град и привличаше всички погледи. Стори му се, че вече е срещал някъде мисис Брандън, както му се представи дамата, и тя му припомни къде. Преди две години в ресторанта „Ришельо“. Той веднага си спомни някои подробности от интересната среща.

— О, да, а след това, както разбирам, сте се омъжили и съпругът ви е починал. Моите съболезнования.

Мистър Слъс си мислеше, че се държи непринудено, но и величаво, както според него прилягаше на човек с такова високо положение като неговото.

Мисис Брандън кимна смирено. Веждите и миглите и бяха старателно гримирани, за да освежат чертите на лицето й, а върху едната буза с оранжев молив тя си беше направила лека трапчинка. Беше самото въплъщение на нежната женственост и затрогващата мъка, но все пак личеше от всичко, че е много обиграна в деловите въпроси.

— Когато се запознахме, май бяхте на държавна служба във Вашингтон.

— Да, заемах скромен пост в Министерство на финансите, но новата администрация ме уволни.