Тъмното обединение

— Не се плаши, този път няма да те пребия — рече му Стефан. — Освен ако не се опиташ да побегнеш. Сега ще отидем в разрушената църква, за да си побъбрим малко. Ти обичаш да разказваш разни истории, Тайлър. Защо сега не ми разкажеш още една?

Тайлър се хвърли отчаяно към него, като се пресегна към гърлото на Стефан. Но Стефан беше готов за атаката му. Мередит подозираше, че както Стефан, така и Мат, се наслаждаваха на последвалата схватка, освобождавайки се от натрупаната и сдържана досега агресия. Но не и Мередит, която се извърна настрани.

Накрая Тайлър се озова здраво овързан с дебело въже. Все още можеше да ходи или поне да пристъпя, а Стефан го държеше отзад за ризата му и без много да се церемони с него, го насочваше по пътя към църквата.

Вътре Стефан натисна Тайлър да седне на земята край отворения гроб.

— А сега — поде той — ще си поговорим. И ти трябва да ни сътрудничиш, Тайлър, иначе ще съжаляваш много, много горчиво.

10

Мередит седна върху срутената, висока до коленете стена на църквата.

— Стефан, ти каза, че ще бъде опасно, но не каза, че ще го оставиш да ме души.

— Съжалявам, Мередит. Надявах се той да ми даде някакви сведения, особено след като призна, че е присъствал на смъртта на Сю. Но не биваше да чакам толкова дълго.

— Не съм признал нищо! Нищо не можеш да докажеш! — извика Тайлър. В гласа му отново се долови животинско скимтене, но докато вървяха към църквата, лицето и тялото му бяха започнали да възвръщат нормалния си вид. Или по-скоро заприличаха поне малко на човешки, помисли си Мередит. Макар отоците, раните и засъхналата кръв да не бяха нещо нормално.

— Това тук не е съдебно заседание, Тайлър — обади се тя. — И сега баща ти не може да ти помогне.

— Но ако бяхме в съдебна зала, щяхме да присъстваме на много интересно съдебно дело — добави Стефан. — Според мен можеше да ти се предявят достатъчно обосновани обвинения, за да бъдеш осъден за съучастие в убийство.

— Така става, като не се претопяват бабините лъжички за чай, за да се отлеят сребърни куршуми от тях — намеси се Мат.

— Тайлър, знаеш ли какъв си ти? Ти си хулиган и побойник — каза Бони. — А хулиганите обичат да говорят, за да се изтъкват.

— Ти не се посвени да притиснеш едно момиче на земята и да го заплашиш — продължи Мат, — но когато нейните приятели се намесиха, се уплаши и се държа като пълен боклук.

Тайлър само ги изгледа злобно.

— Е, ако не искаш да говориш, мисля, че ще се наложи аз да го направя — започна Стефан. Наведе се и вдигна дебелата книга, която беше взел от библиотеката. Опря единия си крак върху капака на гробницата, нагласи книгата върху коляното си и я разтвори. В този момент Мередит си каза, че изглежда застрашителен като Деймън.

— Това, Тайлър, е книгата на Жервез от Тилбъри — обясни му той. — Написана е около 1210 година. Една от темите в тази хроника е посветена на върколаците.

— Нищо не можеш да докажеш! Нямаш никакви улики…

— Млъкни, Тайлър! — скастри го Стефан. — Не ми е необходимо да доказвам каквото и да било, защото мога да го видя, дори и сега. Забрави ли какъв съм аз? — Всички замълчаха, след което Стефан продължи: — Когато преди няколко дни се върнах тук, заварих една загадка. Едно момиче беше мъртво. Но кой е убиецът? Всички улики, до които се добрах, изглеждаха противоречиви. Не беше обикновено убийство като извършваните от психопати по улиците. Можех да разчитам на думата на една личност, на която имам основания да вярвам. Така се сдобих с доказателство от независим източник. Един обикновен убиец не може да повлияе на спиритическа дъска посредством телекинеза. Един обикновен убиец не може да предизвика изгаряне на бушоните в някоя електростанция, намираща се на стотици километри оттук. Не, тук е замесен някой с изключителна физическа и психическа сила. От всичко, което ми разказа Вики, отначало реших, че той с вампир.