Тъмното обединение

— Само ми кажи възможно ли е?

— Аз… — Бони примигна и се намръщи. После сви рамене. — Предполагам, че да. Да, сигурно така е станало. Помня, че имитирахме ритуал на друидите, беше сцена на принасяне в жертва и ножът, който използвахме, беше истински. Преди това говорихме да използваме някакъв фалшив, но понеже трябваше да лежи точно до господин Танър, си казахме, че ще е достатъчно безопасно. Колкото до… — Бони се намръщи още повече. — Мисля, че когато открих тялото, ножът беше захвърлен настрани, не беше, където трябваше да бъде. Но си казах, че може някое хлапе да го е преместило. Мат, защо ме разпитваш за това?

— Просто е свързано с нещо, което Деймън ми каза — отвърна Мат, отново вперил поглед някъде надалеч. — Чудех се дали може да е истина.

— О, така ли? — Бони го изчака да каже още нещо, но той повече не проговори. — Добре — рече накрая тя, — ако този въпрос е изяснен, моля те, би ли се върнал обратно на земята? И не мислиш ли, че би могъл да ме прегърнеш през рамо? Дори само за да покажеш, че си на моя страна и че няма шанс ти да се озовеш тази вечер с Мередит на гроба на Елена?

Мат изсумтя, но отнесеният му поглед се стопи. След кратко колебание той преметна ръка през рамото й и я притисна към себе си.

Това е нещо вече преживяно или déjà vu, както му казват французите, припомни си Мередит. Проблемът беше, че не можеше да си спомни кое точно от предишните й преживявания на гробището й напомняше за тази нощ. Вече толкова много й се бяха насъбрали.

Всъщност всичко беше започнало именно от тук. Тъкмо тук Елена се закле да не намери покой, докато Стефан не стане неин. Тогава тя накара Бони и Мередит да се закълнат, при това с кръвна клетва, че ще й помагат. Колко подходящо, каза си Мередит.

Също тук Тайлър беше нападнал Елена през нощта след бала за началото на учебната година. Но Стефан я спаси и така започна всичко. Да, много беше видяло това гробище.

Гробището беше свидетел на това как миналия декември тук, на хълма край разрушената църква, се бяха събрали цяла група, за да открият леговището на Катрин. Седем от тях бяха слезли в криптата: Мередит заедно с Бони, Мат и Елена, придружавани от Стефан, Деймън и Аларик. Но само шестима от тях бяха излезли навън, без да пострадат. Когато изнесоха Елена оттам, то беше, за да я погребат.

Това гробище беше началото и краят на историята. А може би тази вечер щеше да има друг край на драмата.

Мередит тръгна натам.

Така ми се иска сега да си тук, Аларик, мислеше си тя. Оптимизмът ти, познанията ти за свръхестественото щяха да са ми от полза… е, и не бих имала нищо против яките ти мускули.

Надгробната плоча на Елена се издигаше в новото гробище, където тревата още се поддържаше, а гробовете бяха отрупани с венци и букети цветя. Камъкът беше съвсем семпъл, само с един кратък надпис. Мередит приседна край него и остави пред плочата букетчето рози. После бавно сложи до розите пискюла в червено и черно, който бе свалила от шапката си. В този призрачен полумрак двата цвята изглеждаха почти еднакво. След това Мередит зачака.

Гробището оставаше спокойно, абсолютно неподвижно. Сякаш бе затаило дъх в очакване. Редиците от бели каменни плочи, простиращи се от двете й страни, леко проблясваха в здрача. Мередит се вслушваше във всеки звук.

И тогава го чу. Отекнаха нечии тежки стъпки.

С наведена глава тя замря, преструвайки се, че нищо не е забелязала.

Стъпките се чуха по-отблизо — идващият не се опитваше да се прокрадва тихо.

— Здрасти, Мередит.

Мередит се огледа стреснато.

— О… Тайлър — каза тя. — Така ме изплаши. Мислех, че е… няма значение.

— Да? — Тайлър изпъна устни в смущаваща усмивка. — Е, извинявай, че те разочаровах. Но това съм аз, само аз и никой друг.

— Какво правиш тук, Тайлър? Няма ли готини купони за теб?

— И аз мога да ти задам същия въпрос. — Тайлър сведе очи към надгробната плоча, към букета и пискюла върху него. Лицето му потъмня. — Но мисля, че вече зная отговора. Ти си тук заради нея. Елена Гилбърт. Светлина в мрака — прочете той надгробния надпис с иронична интонация.

— Точно така — изрече Мередит спокойно. — Не знаеш ли, че името Елена6 означава светлина? А сега тя сигурно е обкръжена само от мрак. Мракът, който почти я повали, но накрая тя победи.

— Може би — рече Тайлър, потърка замислено челюстта си и й хвърли кос поглед. — Но знаеш ли, Мередит, в мрака има нещо забавно. В него винаги те чака нещо изненадващо.

— Като тази вечер — каза Мередит и вдигна очи към небето. То беше ясно и осеяно със слабо светещи звезди. — Много е тъмна, Тайлър. Но рано или късно слънцето ще изгрее.

— Да, но първо ще изгрее луната. — Тайлър внезапно се захили, сякаш това бе някаква шега, която само той си разбираше. — Хей, Мередит, виждала ли си надгробната плоча на рода Смолуд? Я ела с мен да ти я покажа. Не е далеч.

Също както тогава я бе показал на Елена, припомни си момичето. Донякъде жонглирането с думи й доставяше удоволствие, но за нищо на света нямаше да забрави за какво бе дошла тук. Студените й пръсти бръкнаха в джоба на палтото й, за да напипат тънкото клонче от върбинка.