Тъмното обединение

Няма да избягам. Нито ще отвърна поглед настрани.

А на глас изрече, гледайки Деймън право в очите.

— Ако си решил да ме убиеш, по-добре ще е да спреш да говориш и просто да го направиш. Защото ти може и да ме убиеш, но това е всичко, което можеш да ми причиниш.

— Ти си дори по-глупав и от брат ми — удиви се Деймън. Само с няколко крачки той прекоси разстоянието до Мат. Сграбчи го за гърлото с две ръце. — Мисля, че трябва да ти дам урок.

Всичко застина. Мат долови миризмата на собствения си страх, но не помръдна. Вече не можеше да се движи.

Но нямаше значение. Не се бе предал. Ако умреше сега, щеше да е със съзнанието за това и бе горд от себе си.

Зъбите на Деймън изпъкваха с белотата си в мрака. Остри като кинжали за изкормване. Мат почти усети острото им като бръснач ухапване още преди да бяха го докоснали.

За нищо на света няма да се предам, мислеше си той, като затвори очи.

Блъсването го накара да изгуби равновесие. Препъна се и падна назад, като отвори очи още преди да се сгромоляса по гръб. Деймън го беше пуснал и само го бе бутнал назад.

Безизразните му черни очи се насочиха надолу към Мат, който седеше в прахта.

— Ще се опитам да го кажа по начин, който да можеш да разбереш — заговори Деймън отново. — Не се забърквай с мен, Мат. Аз съм по-опасен, отколкото можеш да си представиш. А сега се махай. Мой ред е да застана на пост тук.

Мат се надигна мълчаливо. Изпъна ризата си там, където ръцете на Деймън я бяха омачкали. После си тръгна, но без да бяга, без да трепне от погледа на Деймън.

Спечелих, каза си той. Още съм жив, значи съм спечелил.

Все пак в мрачните черни очи на Деймън за миг бе пробляснало уважение. Това накара Мат да се замисли за някои неща. Наистина бе странно.

Бони и Мередит още седяха в колата, когато той се върна. И двете изглеждаха загрижени.

— Много дълго се забави — каза му Бони. — Добре ли си?

На Мат му се искаше хората да престанат все това да го питат.

— Добре съм — отвърна и додаде: — Наистина. — След кратък размисъл реши, че трябва да каже още нещо. — Съжалявам, че ти подвикнах, Бони.

— Всичко е наред — каза Бони хладно. После, за да стопи леда, побърза да добави: — Знаеш ли, сега наистина изглеждаш по-добре. Вече си предишният Мат.

— Така ли? — Мат отново инстинктивно приглади изпомачканата си риза, докато се озърташе наоколо. — Е, да си имаш работа с вампири, очевидно е много загряващо упражнение.

— А вие какво правихте, момчета? Сведохте глави и се втурнахте един към друг от противоположните краища на двора? — попита Мередит.

— Нещо такова. Каза, че сега е негов ред да дежури край къщата на Вики.

— Мислиш ли, че можем да му имаме доверие? — попита Мередит скептично.

Мат се замисли.

— Всъщност мисля, че да. Странно е, но не смятам, че той ще я нарани. И ако убиецът се появи, мисля, че ще остане доста изненадан. Деймън е закопнял за битка. Можем да отидем до библиотеката да вземем Стефан.

Стефан не се виждаше пред библиотеката, но когато Мередит подкара колата си нагоре и надолу по улицата, той се материализира от мрака. Носеше със себе си дебела книга.

— Разбиване на вратата и проникване с взлом в библиотеката, а сега и кражба на книга — отбеляза Мередит.

— Взех я назаем — възрази Стефан обиден. — Нали за това са библиотеките? И освен това копирах, каквото ми бе необходимо от дневника.

— Искаш да кажеш, че си открил, каквото търсеше? Успял си? Тогава трябва всичко да ни разкажеш, както обеща! — развълнува се Бони. — Хайде да отидем в пансиона.

Стефан изглеждаше леко изненадан, когато научи, че Деймън се е появил в двора на Вики и останал да дежури там, но не каза нищо. Мат не уточни как се беше появил Деймън и забеляза, че и Бони го премълча.

— Вече съм почти сигурен какво се случва във Фелс Чърч. И впрочем наполовина съм решил загадката — заяви Стефан, след като се настаниха в таванската му стая в пансиона. — Но съществува един-единствен начин да го докажем. Нуждая се от помощ, но това не е нещо, за което бих ви помолил без сериозно да го обмислите. — Докато говореше, погледна към Бони и Мередит.

Те също се спогледаха, след което пак се обърнаха към него.

— Този тип уби една от приятелките ми — каза Мередит. — А друга наша приятелка докара до лудост. Ако ти е нужна помощта ни, имаш я.

— Каквото и да ни струва — добави Бони.

— Това ще е нещо опасно, нали? — попита Мат. Не можа да се сдържи. Сякаш Бони не бе изстрадала достатъчно…

— Да, опасно е. Но ти сам знаеш, че единствено така можем да се преборим.

— Дяволски е прав — промърмори Бони. Всички забелязаха как Мередит се опита да потисне усмивката си. Накрая трябваше да се извърне настрани, за да се засмее на спокойствие.

— Предишният Мат се върна — обясни тя, когато Стефан я попита какво е толкова смешно.

— Липсваше ни — добави Бони.

Мат не можа да разбере защо всички му се усмихнаха и му стана неудобно. Затова отиде до прозореца и се опря на перваза.