„20 декември. Отново има суматоха в дома на Смолуд. Преди няколко минути чухме силни писъци и Томас ми каза, че е време да се действа. Вчера той приготви куршумите. Зареди пушката си и сега тръгваме затам. Ако оцелеем, отново ще запиша случилото се.
21 декември. Снощи се отбихме в дома на Смолуд. Джейкъб си изпати ужасно. Вълкът е убит.
Ще погребем Джейкъб в малкото гробище в подножието на хълма. Дано душата му намери покой в смъртта.“
— В официалната история на Фелс Чърч — отново заговори Стефан — това се тълкува по следния начин: Томас Фел и жена му отишли в къщата на фамилията Смолуд и там разбрали, че Джейкъб Смолуд отново бил нападнат от някакъв вълк и че този вълк го е убил. Но това не е вярно. Всъщност се подсказва, че не вълк е причинил смъртта на Джейкъб Смолуд, а че е бил убит самият Джейкъб Смолуд, когото наричали още вълк.
Стефан затвори книгата.
— Той е бил върколак, твоят прапра… какъвто там ти се пада дядо, Тайлър. И станал такъв, след като самият той бил нападнат от вълк. И предал своя вирус на върколак на сина си, който се родил осем месеца и половина след смъртта на баща си. Също както твоят баща е предал тази зараза на теб.
— Винаги съм знаела, че има нещо съмнително около теб, Тайлър — обади се Бони и Мередит отвори очи. — Никога не съм можела да обясня какво точно, но дълбоко в съзнанието ми нещо ми подсказваше, че не си нормален.
Ние често се шегувахме с това — добави Мередит, все още с дрезгав глас. — Относно твоя „животински магнетизъм“ и големите ти бели зъби. Но никога не сме предполагали колко близо сме били до истината.
— Понякога надарените с по-силни психически способности умеят да предусещат какво може да се крие зад подобни признаци — призна Стефан. — Случвало се дори и обикновени хора да го правят. Аз също трябваше да му обърна внимание, но бях прекалено зает. И очевидно някой друг — убиецът психопат — го е забелязал. Нали така е станало, Тайлър? Някакъв мъж със стар дъждобран се е появил пред теб, висок, с руса коса и сини очи. Той сключил сделка с теб. В замяна на…
По месестото лице на Тайлър се изписа подозрение, след което яростта му отново се събуди.
— Вие ме измамихте! Вие сте планирали всичко!
— Много умно… — обади се Мередит.
— Брей, как се досети! — присъедини се Мат.
Бони вдигна пръста си и изписа във въздуха цифрата едно, иронично отбелязвайки точка за Тайлър.
— Знаех си, че няма да устоиш да проследиш някое от момичетата, които сега са тук, ако сметнеш, че ще е само — каза Стефан. — Ти си мислеше, че гробището е най-удобното място за убийство, след като ще си съвсем сам тук. Освен това знаех, че не можеш да устоиш на изкушението да се похвалиш за всичко, което си извършил. Надявах се, че ще разкажеш на Мередит повече за другия убиец, който наистина е изхвърлил Сю през прозореца и е направил среза на гърдите й, за да можеш ти да пиеш прясна кръв. За този вампир говорим сега, Тайлър. Кой е той? Къде се крие?
Изражението на Тайлър се промени от отровна омразна гримаса в подигравателна усмивка.
— Ти си въобразяваш, че ще ти кажа? Той е мой приятел.
— Никакъв приятел не ти е. Той просто те използва. И освен това е убиец.
— Не усложнявай нещата, Тайлър — добави Мат.
— Ти вече си се превърнал в негов съучастник. Тази вечер се опита да убиеш Мередит. Много скоро, дори и да искаш, няма да можеш да се откажеш. Прояви разум и спри всичко това още сега. Кажи ни всичко, което знаеш за него.
Тайлър оголи зъбите си.
—
Останалите се спогледаха. Атмосферата се промени и стана по-напрегната, когато отново впериха погледи в Тайлър.