Тъмното обединение

Стефан Салваторе и Елена Гилбърт вече се бяха превърнали в нещо като легенда за града, като Ромео и Жулиета. Когато Стефан за пръв път се появи във Фелс Чърч, всяко момиче го пожела. И Елена, най-красивата, най-известната, най-недостъпната от всички момичета в гимназията, също го пожела. Едва след като го спечели, тя осъзна опасността. Стефан не беше такъв, какъвто изглеждаше — криеше тайна, много по-мрачна, отколкото някой можеше да предположи. А брат му Деймън се оказа дори още по-мистериозен и опасен от самия Стефан. Елена се бе озовала между двамата братя. Обичаше Стефан, но в същото време бе неудържимо привлечена от дивото и загадъчното в Деймън. Накрая тя умря, за да ги спаси. Накара ги да се сдобрят и да не забравят обичта си.

— Е, може би Стефан… ако ти беше Елена — съгласи се Бони.

Атмосферата се промени. Стана приглушена, малко тъжна, точно като за среднощни изповеди.

— Още не мога да повярвам, че я няма — промълви Сю тихо, поклати глава и затвори очи. — Тя беше толкова жизнена.

— Да, нейният пламък гореше по-ярко — съгласи се Мередит, загледана в отблясъците от розово и златисто от светлината на лампата по тавана. Гласът й бе притихнал, но напрегнат. Бони си помисли, че думите на Мередит описват Елена по-добре от всичко, което бе слушала досега за нея.

— Имало е случаи, когато съм я мразила, но никога не съм си позволявала да я пренебрегвам — призна си Каролайн. Зелените й очи се притвориха, докато се унасяше в спомените си. — Защото тя беше личност, която не позволяваше да я пренебрегват.

— След нейната смърт се замислих, че това може да се случи на всяка от нас — обади се Сю. — Не бива да пилееш времето си, защото не знаеш колко дълго още ще те има на този свят.

— Да, може да се окажат шейсет години или шейсет минути — съгласи се Вики с тих глас. — Всяка от нас може да умре още тази нощ.

Бони се размърда притеснено. Но преди да успее да каже нещо. Сю повтори:

— Още не мога да повярвам, че я няма. Понякога имам чувството, че е някъде наблизо.

— О, и аз — обади се Бони разсеяно. За миг в съзнанието й проблесна сцената от Топлите извори и й се стори по-реалистична от полутъмната стая на Каролайн. — Снощи я сънувах и не можех да се отърся от чувството, че беше наистина тя, опитваше се да ми каже нещо. Това чувство все още не ме е напуснало — обърна се към Мередит.

Останалите момичета впериха безмълвно погледи в нея. Навремето щяха да се присмеят, ако Бони намекнеше за нещо свръхестествено, но не и сега. Ясновидските й способности бяха безспорни, доказани и малко плашещи.

— Наистина ли? — затаи дъх Вики.

— И какво според теб е искала да ти каже? — попита силно заинтересувана Сю.

— Не зная. Накрая Елена упорито се стараеше да не прекъсва контакта с мен, но не успя.

Отново настана тишина. После Сю заговори колебливо, с леко треперещ глас:

— А не мислиш ли… не мислиш ли, че ти можеш да осъществиш контакт с нея?

Тъкмо това беше въпросът, който всички си задаваха. Бони погледна към Мередит. Преди това Мередит й бе заявила да не обръща внимание на съня, но сега я гледаше съвсем сериозно.

— Не зная — рече Бони бавно. В мозъка й още се вихреха виденията от кошмара от отминалата нощ. — Но едно е сигурно — не искам да изпадам в транс и да се отварям за нещо, което може да ме дебне там някъде.

— Това ли е единственият начин за връзка с мъртъвци? Какво ще кажеш за дъска Уиджа3 или нещо от този сорт? — подхвърли Сю.

— Родителите ми имат спиритическа дъска — заяви Каролайн възбудено. Внезапно унилото настроение, царящо в спалнята, се разсея, за да отстъпи на някакво неясно вълнение. Всички се надигнаха и се спогледаха замислено. Дори Вики изглеждаше заинтригувана, въпреки страха си.

— Ще свърши ли работа? — обърна се Мередит към Бони.

— Дали да го направим? — запита Сю на висок глас.

— Ще се осмелим ли? Това е въпросът — произнесе Мередит замислено.

Бони отново установи, че останалите момичета се взират в нея. Поколеба се за миг, сетне сви рамене. Стомахът й вече се бе свил от възбуда.

— Защо не? — попита тя. — Какво можем да изгубим?

Каролайн се обърна към Вики:

— Вики, в подножието на стълбата има килер. Спиритическата дъска трябва да е там, на най-горната лавица сред купчината от други игри.

Дори не си направи труда да я помоли, помисли си Бони, намръщи се и понечи да протестира, но Вики вече бе изскочила от стаята.

— Можеше да бъдеш поне малко по-любезна — скара се Бони на Каролайн. — Какво е това, въплъщаваш се в ролята на злата мащеха от приказката за Пепеляшка?

— О, стига, Бони — махна Каролайн нетърпеливи. — Вики има късмет, че изобщо я поканихме. И тя го знае.

— А пък аз си мислех, че просто е заслепена от всеобщото ни великолепие — подметна Мередит язвително.

— А освен това… — заговори Бони, но бе прекъсната.

Звукът отначало бе слаб и някак си далечен, но ясно доловим. Беше писък. След него надвисна мъртвешка тишина, а накрая се заредиха покъртителни викове.

За миг момичетата в стаята останаха като вцепенени. После всички се втурнаха по коридора и надолу по стъпалата.