Тотален контрол

Гембъл засмука бучка лед, сякаш не беше чул.

— Работиш като вол, за да изградиш нещо, но това никога не е достатъчно. Вечно се намира някой, който иска да ти го отнеме, който иска да те прецака.

— Ако търсиш съчувствие, пробвай другаде. Не можеш да похарчиш парите, които вече имаш. Какво ти пука?

— Пука ми, защото човек свиква, ето защо! — избухна Гембъл, но се успокои веднага. — Свиква да е на върха. Тогава всички се мерят с теб. Голяма роля за всичко това играят парите. — Погледна Сойър и попита: — Искаш ли да знаеш колко са приходите ми на година?

Въпреки всичко Сойър беше любопитен.

— Защо имам чувството, че ако отговоря с „не“, пак ще ми кажеш колко са?

— Един милиард долара. — Гембъл изплю бучката лед в чашата си.

Сойър отпи малко бира, за да асимилира цифрата.

— Тази година само федералният ми данък ще бъде около четиристотин милиона. Струва ми се, че при тази цифра заслужвам малко любов и нежност от страна на Федералното бюро.

Сойър го изгледа.

— Ако търсиш любов и нежност, отиди при проститутките на Четиринайсета улица. Те са много по-евтини.

Гембъл се вторачи в него.

— Дявол да го вземе, вие от ФБР май наистина не разбирате за какво става дума.

— Защо не ме осветлиш по въпроса?

— За вас всички са еднакви — отбеляза Гембъл с удивление.

— Извинявай, да не би да твърдиш, че това е нередно?

— Не само нередно, а направо глупаво.

— Май не си си направил труда да прочетеш Декларацията за независимостта, особено онзи прочувствен, витиеват пасаж, в който се казва, че всички хора се раждат равни.

— Имам предвид реалността, бизнеса.

— Аз не правя разлика.

— Все едно да се отнасяш по един и същи начин към президента на „Ситикорп“ и към портиера на сградата. Единият може да ми даде назаем милиарди долари, а другият само да ми изчисти тоалетната.

— Моята работа е да ловя престъпници, независимо дали са богати, бедни или по средата. За мен е все едно.

— Е, добре, аз не съм престъпник. Аз съм данъкоплатец, един от най-големите в цялата държава, и искам от теб една малка услуга, която в частния сектор бих получил дори без да я искам.

— Да живее общественият сектор.

— Не е смешно.

— Не се и смея.

Сойър се вторачи в домакина си и Гембъл извърна поглед встрани. Долу на терена домакините вкараха кош и изправиха публиката на крака.

— Между другото, понякога не ти ли се струва, че има нещо нередно в това да си по-богат от Господ?

— Като онези долу ли? — засмя се Гембъл. — Ако погледнем общото състояние на света в момента, работите ми вървят по-добре, отколкото на Господ. — Разтри очи. — Казах ти вече, парите не са всичко. Прав си, че имам много повече, отколкото са ми необходими. Харесва ми обаче респектът, който носи това, че съм на върха. Всички чакат да видят какво ще направя.

— Не бъркай респекта със страха.

— По моите разбирания те вървят ръка за ръка. Стигнал съм дотук, защото съм бил корав, безкомпромисен кучи син. Ако ме удариш, ще те ударя и аз, само че по-силно. Родил съм се в мизерия. На петнайсет години взех автобуса за Ню Йорк, започнах на Уолстрийт като куриер за няколко долара на ден и си пробих път до върха, без нито веднъж да съм се обръщал назад. Печелил съм цели състояния, губил съм цели състояния, после съм ги печелил пак. Дявол да го вземе, имам половин дузина почетни титли от най-добрите университети, а не съм завършил и десети клас! Важното е да правиш дарения. — Гембъл сбърчи вежди и се засмя.

— Поздравления — каза Сойър и се приготви да стане. — Е, аз ще тръгвам.

Гембъл сграбчи ръката му и веднага я пусна.

— Слушай, прочетох вестника, говорих с Харди… Усещам как онези от „Ар Ти Джи“ ми дишат във врата.

— Както вече ти казах, това не е мой проблем.

— Нямам нищо против да играя спортсменски, но проклет да съм, ако се оставя да ме изиграят само защото мой служител ме е продал.

— Твърди се, че те е продал. Все още не сме доказали нищо. Не знам дали ти харесва, или не, но в съда важат само неоспоримите доказателства.

— Нали видя видеозаписа? Какво повече ти трябва? По дяволите, искам от теб само да си свършиш работата. Какво лошо има?

— Видях как Джейсън Арчър дава някакви документи на някакви хора. Нямам представа какви са тези документи и кои са тези хора.

Гембъл се наклони напред.

— Проблемът е в това, че ако „Ар Ти Джи“ научи условията ми и предложи по-добри, губя играта. Искам да докажеш, че са ги научили с измама. След като веднъж сложат ръка на „Сайбърком“, вече няма да има значение как са сключили сделката, компанията ще е тяхна, и толкова. Нали чу откъде съм започнал?

— Правя всичко възможно, Гембъл. Само че няма никакъв шанс да прекроя разследването така, че да съответства на бизнесплана ти. За мен смъртта на двеста невинни означава много повече от парите, които плащаш във вид на данъци. — Гембъл не отговори. — Ако се окаже, че зад цялата работа стои „Ар Ти Джи“, можеш да си сигурен, че ще направя всичко възможно, за да получат каквото заслужват.

— А не можеш ли да ги притиснеш още сега? Ако ФБР започне да ги разследва, по всяка вероятност ще се откажат от сделката.