Тотален контрол

— Това не е изключено, Гембъл. Тези неща обаче искат време. Бюрокрация с главно „Б“, не забравяй това.

— Нямам много време — изръмжа Гембъл.

— Съжалявам, отговорът е „не“. Има ли още нещо, което не мога да направя за теб?

Двамата мълчаха известно време, загледани в играта. Сойър взе бинокъла, който беше на масата пред него, и попита:

— А какво става с „Тайлър, Стоун“?

Гембъл направи гримаса.

— Ако сделката не беше толкова напреднала, щях отдавна да съм ги разкарал. Истината обаче е, че имам нужда от юридическата им компетентност и от това, което знаят по сделката. Поне засега.

— Но не и от Сидни Арчър.

Гембъл поклати глава.

— И през ум не ми беше минало, че тази дама ще направи нещо такова. А е много добър адвокат. И красавица отгоре на всичко. Жалко.

— Защо?

Гембъл го изгледа изненадано.

— Извинявай, не четеш ли вестници? Затънала е в помия чак до хубавия си задник.

— Така ли мислиш?

— А ти?

Сойър сви рамене и допи бирата си.

— Заминала е веднага след възпоменателната служба за мъжа си — продължи Гембъл. — Харди ми каза, че се е опитала да ви се изплъзне. Проследили сте я до Ню Орлиънс. Държи се странно, говори по телефона и веднага се прибира у дома. Според Харди някой може да е влизал в къщата й, докато нея я е нямало. Тръгнали сте след нея и не сте оставили никой да наблюдава къщата… чудно как сте допуснали това да се случи.

— За в бъдеще ще внимавам какво казвам на Франк.

— Плащам му толкова много пари, за да ме информира. По-добре да го прави, защото…

— Сигурен съм, че струва всеки цент, който му даващ.

— Центове, как ли пък не! Майтап!

Сойър изгледа Гембъл косо.

— Изглежда, не цениш Франк кой знае колко, въпреки всичко, което е направил за теб.

— Изискванията ми са много високи, ако щеш, ми вярвай — засмя се Гембъл.

— Франк беше един от най-добрите агенти в Бюрото.

— Имам къса памет, когато става дума за добре свършена работа. Трябва непрекъснато да ми се демонстрира. От друга страна — усмивката му за миг се превърна в гневна гримаса, — никога не забравям гафовете.

Известно време мълчаха, после Сойър се раздвижи.

— Куентин Роу никога ли не е правил гафове?

— Защо питаш? — погледна го учудено Гембъл.

— Защото това момче снася златни яйца, а ако съдя по това, което чувам, ти се отнасяш към него като към боклук.

— Кой казва, че снася златни яйца?

— Ти казваш ли, че не снася? — Сойър се отпусна назад и скръсти ръце на гърдите си.

Гембъл не отговори веднага. Замисли се.

— През живота си съм имал много хора, които са снасяли златни яйца. Човек не може да стигне там, където съм аз, ако язди само един състезателен кон.

— Все пак Роу е ценен за теб.

— Ако не беше, фирмата му нямаше да ме интересува изобщо.

— Значи го търпиш?

— Докато текат доларите, да.

— Късметлия.

— Когато се заех с него, той беше перко, неспособен да спечели и четвърт долар сам. Превърнах го в най-богатия човек на неговата възраст в страната. Още няма четирийсет! Кой според теб е късметлията? — ядоса се Гембъл.

Сойър наклони глава към него.

— Не те подценявам, Гембъл. Ти си гонил мечтата си и си я реализирал. Това й е хубавото на Америка, нали?

— От устата на федерален агент това е много ценен комплимент.

Гембъл отново се обърна към терена. Сойър стана и смачка кутията от бирата.

— Къде отиваш? — попита Гембъл.

— У дома. Днес имах тежък ден. — Вдигна нагоре смачканата кутия и добави: — Благодаря за бирата.

— Шофьорът ми ще те закара. Аз ще погледам още малко.

Сойър се озърна.

— Твърде много лукс ми се събра за един ден. Ще взема автобуса. Благодаря, все пак. — Сойър тръгна надолу по стълбата, но викът на Гембъл го спря. Обърна се.

— Сойър, помня откъде съм тръгнал.

Сойър го изгледа продължително и кимна.

— Не съм бил толкова богат винаги. Помня много добре какво е да нямаш никакви пари и никаква власт. Може би тъкмо затова съм толкова проклет, когато нещата опрат до бизнес. Ужасявам се от мисълта, че мога да се върна там…

Сойър помисли малко и кимна.

— Приятна вечер.

Остави Гембъл дълбоко замислен, с празна в чаша в ръка.

44.

Джеф Фишер гледаше тъжно екрана. Уморена, Сидни Арчър седеше до него. Беше му дала всички възможни думи и цифри, които според нея би могъл да използва Джейсън. Без никакъв резултат.

Фишер поклати глава.

— Опитах всичко, Сидни. Възможните комбинации са толкова много, че няма да ни стигне цял живот да ги проверим. Предполагам, че Джейсън е знаел какво прави и е използвал случайна комбинация от букви и цифри. Няма да успеем.

Надеждата на Сидни се изпари. Разполагаше с цяла дискета информация, вероятно такава, която би могла да обясни голяма част от случилото се с мъжа й, а не беше в състояние да я прочете. Това я влудяваше.

Стана и се заразхожда из стаята, докато Фишер продължаваше да прави напразни опити. На масичката до прозореца имаше купчина писма и получени по пощата списания. Сидни ги погледна вяло, после се взря в най-горното. Казваше се „Поля и реки“ и беше за лов и риболов. Учуди се, защото Фишер нямаше вид на човек, който прекарва много време сред природата. После прочете етикета — беше адресирано до Фред Смитърс, но на улицата и номера, където се намираха сега.