Тотален контрол

— Колко милиарда долара спечели от промяната на лихвените равнища? Достатъчно, за да създадеш „Трайтън Глоубъл“, нали?

— Интересно. И как ги спечелих?

— Знаел си всичко предварително. Шантажирал си Артър Либерман. Могъщият бизнесмен, който не може да спечели и цент, ако не прибегне до измама. — Очите на Гембъл заблестяха гневно. — След това Либерман заплаши, че ще изплюе камъчето, и самолетът му се разби.

Гембъл стана и бавно приближи към нея, свил ръка в гневен юмрук.

— Спечелих милиарди сам. След това няколко завистливи конкуренти подкупиха част от хората ми, за да ме измамят. Нямаше как да докажа каквото и да било, но е факт, че всички те си намериха чудесни местенца, а аз загубих всичко. Честно ли е това според теб? — Застана на едно място и въздъхна. — Но иначе си права. Добрах се до тайния живот на Либерман. Събрах достатъчно пари, за да може моят човек да живее в лукс, и започнах да чакам. Но не беше чак толкова просто. — Устните му се изкривиха в порочна усмивка. — Изчаквах тези, които ме бяха прецакали, да излязат на съответните позиции във връзка с очакваната промяна в лихвения процент, аз правех обратното и притисках Либерман да промени лихвите, както бе изгодно за мен. След като всичко свърши, отново бях на върха, а онези мошеници стигнаха до просешка тояга. Елегантно и много приятно.

Лицето му се озари при спомена за личната победа.

— Когато някой ми погажда номера, аз му се отплащам. Двойно и тройно. Като Либерман. Дадох му повече от сто милиона, за да направи трика с лихвите, а той как ми се отблагодари? Опита се да ме събори. Аз ли съм виновен, че се разболя от рак? Мислеше, че ще може да ме надхитри. Дори не подозираше, че знам за болестта му. Само че, когато правя бизнес с някого, научавам всичко за него, абсолютно всичко. — По физиономията на Гембъл за миг се изписа гняв. После се усмихна. — Единственото, за което съжалявам, е, че нямам снимка на муцуната му малко преди самолетът да се разбие.

— Не съм допускала, че си способен на геноцид, Нейтън. Мъже, жени, бебета…

Гембъл доби смутен вид и дръпна нервно от пурата.

— Да не мислиш, че съм искал да стане така? Работата ми е да печеля пари, а не да убивам хора. Исках да го направя по друг начин и щях да го направя. Само че се появи проблем. Либерман и мъжа ти. И двамата знаеха истината, така че трябваше да се отърва от тях. Само чрез самолета можех да постигна целта си — да убия Либерман и да обвиня мъжа ти. Бих купил всички билети за онзи полет освен този на Либерман, нямаше да се поколебая, ако имаше как. — Погледна я и добави: — Ако това е някаква утеха за теб, ще ти кажа, че благотворителната ми фондация дари десет милиона долара на семействата на жертвите.

— Какво състрадание! Защо пък не? Така ще спечелиш точки в очите на обществото. И мислиш, че парите са отговор на всичко?

Гембъл изпусна дима.

— Много често са. Истината обаче е, че не бях длъжен да правя каквото и да е за онези хора. Както казах на приятелчето ти Уортън, когато подгоня някой, който ме е прецакал, мачкам всички, които се изпречат на пътя ми. Жалко за тях.

Сидни го изгледа с омраза.

— Като Джейсън ли? Къде е той? Къде е мъжът ми, копеле такова? — изкрещя бясно тя.

Гембъл застана пред нея и я удари по лицето.

— Млъкни!

Сидни се съвзе бързо, освободи ръката си с рязко движение и заби нокти в бузата на Гембъл.

— По дяволите! — изрева той. Притисна носната си кърпа към раната и я изгледа кръвнишки. После кимна на Лукас, който излезе и се върна с един човек.

Когато се появи Кенет Скейлс, Сидни инстинктивно се дръпна назад. Той й хвърли изпълнен с омраза поглед. Сидни се обърна към Гембъл, който наведе глава и прибра кърпата в джоба си. Въздъхна и каза:

— Просто си го заслужи. Нямах намерение да те убивам, но ти не се отказа. — Прокара ръка през косата си. — Не се тревожи, ще осигуря голям попечителски фонд за дъщеря ти. Трябва да си ми благодарна, че мисля за всичко.

Махна с ръка на Скейлс.

— Така ли? — изкрещя Сидни. — А не помисли ли, че след като аз съм стигнала до истината, Сойър също може да се добере до нея? — Гембъл я гледаше, без да трепне. — Например факта, че си изнудвал Артър Либерман чрез Стивън Пейдж, само че точно преди Либерман да стане председател на борда, Пейдж се е заразил със СПИН и е можел да провали всичко. Какво направи ти? Видя му сметката, нали? Уби Стивън Пейдж!

Отговорът на Гембъл я порази.

— Защо, по дяволите, да убивам Пейдж? Той работеше за мен.

— Това е истината, Сидни.

Тя рязко се обърна по посока на гласа. Куентин Роу бе влязъл преди секунда, без да го забележи.

Гембъл го изгледа изненадано.

— Ти пък как попадна тук!?

Роу не го удостои с поглед.

— Забравяш, че имам моя лична кабина в самолета на корпорацията. Освен това обичам да довършвам работата си докрай.

— Права ли е тя? Истина ли е, че си убил любовника си?

Роу го погледна спокойно.

— Това не те засяга.

— Компанията е моя. Всичко в нея ме засяга.

— Твоя? Не мисля. Сега, след като придобихме „Сайбърком“, нямам нужда от теб. Кошмарът ми най-после свърши.

Лицето на Гембъл почервеня. Той кимна на Ричард Лукас.