Тотален контрол

Тръгна към вратата с дискетата в ръка, а когато мина край нея, я потупа леко по рамото.

Вцепенена от ужас, Сидни сведе глава. Когато отново вдигна поглед, видя ледените сини очи, които приближаваха към нея, лишени от всякакви чувства. Огледа се. Всички в стаята наблюдаваха Скейлс и чакаха да видят как ще я убие. Сидни стисна зъби и заотстъпва назад, докато гърбът й не опря в стената. Затвори очи и се опита да си представи дъщеря си. Ейми беше в безопасност. Родителите й бяха в безопасност. При тези обстоятелства не беше в състояние да направи нищо повече за тях. Сбогом, скъпа, мама те обича. Сълзите бликнаха. Не ме забравяй, Ейми, любима!

Скейлс вдигна ножа си и устните му се разтеглиха в усмивка, когато видя блестящото острие. Светлината, която се отразяваше в него, придаваше на метала червеникав блясък. Усмивката му застина, когато видя червената светлина. Беше малка червена точка на гърдите му, с диаметър колкото молив.

Скейлс отстъпи назад, вперил очи в Лий Сойър, който бе насочил оръжието си с лазерен оптичен мерник право към него. Объркани, наемниците видяха карабините, насочени към тях от няколко места — Сойър, Джаксън, командосите, местните полицаи.

— Оставете оръжията, господа, или ще се наложи да търсите мозъците си по пода — изрева Сойър и стисна карабината си по-здраво. — Оръжията долу!

Направи няколко крачки навътре, готов за стрелба. С периферното си зрение видя как Куентин Роу се опитва да се измъкне и веднага насочи оръжието си към него.

— Няма да стане, мистър Роу. Седнете на онзи стол!

Изплашеният Роу се подчини, стиснал дискетата пред гърдите си.

Сойър кимна на Рей Джаксън и каза:

— Хайде, да приключваме. — Тръгна към Сидни, за да я освободи.

В този момент проехтя изстрел и един от командосите се свлече на пода. Хората на Роу се възползваха от момента, за да грабнат оръжията си, и откриха огън. Другите моментално потърсиха прикритие и отговориха. От десетина места затрещяха изстрели. Само след секунда изпочупиха електрическите крушки и стаята потъна в мрак.

Сидни се хвърли на пода и закри ушите си с длани.

Сойър запълзя към нея. От другата й страна се промъкваше Скейлс, стиснал ножа със зъби. Сойър се добра първи и я улови за ръката, за да я изведе на безопасно място. Сидни изпищя, съзряла как острието на ножа разсича въздуха. Сойър вдигна ръка и посрещна удара, но ножът сряза дебелия плат на дрехата му и мускула под лакътя. Сойър изрева от болка, залитна и падна възнак. Скейлс скочи върху него и стовари ножа в гърдите му. Острието не можа да пробие последния модел защитна тефлонова броня и това поражение струваше на Скейлс страхотен юмрук в челюстта. В същото време Сидни заби лакът в гърба му. Скейлс изрева от болка и от разранената му уста отново рукна кръв. Побеснял, оттласна Сидни от гърба си и тя се блъсна в стената. После заби юмрук в лицето на Сойър и отново вдигна ножа. Този път го насочи към гърлото му. Ала Сойър успя да го сграбчи за китката и да се надигне. Скейлс почувства страхотната му сила и разбра, че няма шанс да се справи с нея. Беше свикнал жертвите му да умират, преди да помислят за съпротива, а сега изведнъж откри, че акулата, която е хванал, е твърде голяма за него. Сойър заударя ръката му в пода, докато не изпусна ножа, после заби в лицето му страховит юмрук, който го запрати в средата на стаята с напълно размазан нос.

В ъгъла Рей Джаксън водеше престрелка с двама от хората на Гембъл. Трима от командосите бяха успели да се качат на вътрешния балкон и при това тактическо превъзходство скоро щяха да спечелят битката. Двама от наемниците вече бяха мъртви, трети береше душа с разкъсана артерия. И един от местните полицаи бе тежко ранен.

Джаксън се канеше да презареди, когато видя как Скейлс се изправя на крака и се втурва към Лий Сойър с вдигнат нож. С гръб към него, Лий се мъчеше да помогне на Сидни да се изправи. Джаксън беше в другия край на стаята. Нямаше време да презареди карабината, нямаше и пълнители за пистолета си.

Ако се опиташе да изкрещи, Сойър нямаше да го чуе сред трясъка от изстрелите. Скочи на крака. Във футболния отбор на Мичиганския университет бе спринтирал стотици пъти, за да улови топката. Сега трябваше да направи спринта на своя живот. Силните му крака го отхвърлиха като пружини и той полетя под свистящите куршуми.

Скейлс беше жилав, но поне с двайсет килограма по-лек от връхлитащото към него туловище. Джаксън го блъсна в гръдния кош, когато ножът беше на педя от гърба на Сойър. Ребрата на Скейлс изпращяха страховито. Тялото му се отдели от земята и се блъсна в дъбовата библиотека, която беше на два-три метра. Второто изпращяване не беше така силно, но то ознаменува оттеглянето на Скейлс от света на живите — с прекършен врат. Тялото му се свлече безжизнено — беше дошъл и неговият ред да погледне към небето с мъртви очи.