Тримата мускетари

— Но вие забравяте второто писмо — възрази Атос. — Струва ми се, ако се съди по печата, че то заслужава да бъде отворено. Аз лично ви заявявам, скъпи ми д’Артанян, че то ме безпокои много повече от листчето, което вие така нежно скътахте до сърцето си.

Д’Артанян се изчерви.

— Е, господа! — рече момъкът. — Да видим какво иска от мене негово високопреосвещенство.

Д’Артанян разпечата писмото и прочете:

„Господин д’Артанян, кралски гвардеец от ротата на Де-з-Есар, се поканва да се яви в осем часа тая вечер в двореца на кардинала.

Ла Удиниер,

гвардейски капитан“

— Дявол да го вземе! — възкликна Атос. — Ето една среща, която е по-опасна от другата.

— Ще ида на втората среща след първата — заяви д’Артанян. — Едната е за седем часа, другата за осем. Ще има време за всичко.

— Хм! Аз не бих отишъл — намеси се Арамис. — Един благовъзпитан кавалер не може да не отиде на срещата, която му е определила дама, но един благоразумен благородник може да бъде извинен, че не е отишъл при негово високопреосвещенство, особено ако има известни причини да вярва, че не е поканен там, за да му бъдат поднесени поздравления.

— Аз съм на мнението на Арамис — заяви Портос.

— Господа — отвърна д’Артанян, — аз получих вече чрез господин дьо Кавоа такава покана от негово високопреосвещенство, пренебрегнах я и на другия ден ме сполетя голямо нещастие! Изчезна Констанс. Ще отида, каквото и да се случи.

— Щом сте решили — рече Атос, — вървете.

— Ами Бастилията? — запита Арамис.

— Ха! Вие ще ме измъкнете оттам — отговори д’Артанян.

— Разбира се — извикаха Портос и Арамис с такава чудна самоувереност, сякаш това беше най-лесното нещо, — разбира се, че ще ви измъкнем; но понеже ние трябва да заминем вдруги ден, то засега ще направите по-добре да не попадате в Бастилията.

— По-добре ще направим — предложи Атос — да не го оставяме тази вечер, всеки от нас да чака на една от вратите на двореца с трима мускетари зад гърба си и ако видим да излиза някоя закрита и малко подозрителна карета, да я нападнем. Отдавна не сме се сблъсквали с гвардейците на господин кардинала и господин дьо Тревил навярно мисли, че сме умрели.

— Атос — провикна се Арамис, — вие сте създаден само за пълководец! Какво ще кажете за плана, господа!

— Прекрасен е! — повториха в един глас младежите.

— Добре! — каза Портос. — Ще изтичам до казармите, ще предупредя другарите си да бъдат готови за осем часа, ще се срещнем на площада пред двореца на кардинала. В това време вие накарайте слугите да оседлаят конете.

— Но аз нямам кон — отвърна д’Артанян. — Ще отида да взема един от господин дьо Тревил.

— Излишно е — обади се Арамис, — ще вземете един от моите.

— Та колко коня имате? — запита д’Артанян.

— Три — отвърна усмихнат Арамис.

— Драги мой! — забеляза Атос. — Вие положително сте най-обезпеченият с коне поет във Франция и Навара.

— Слушайте, драги ми Арамис, вие сам няма да знаете какво да правите с трите коня, нали? Дори не разбирам защо сте купили три коня.

— Не, третия ми го доведе тая сутрин един слуга без ливрея, който не пожела да каже при кого служи, и ми заяви, че е получил заповед от господаря си…

— Или от господарката си — прекъсна го д’Артанян.

— Това не е от значение — рече Арамис, като се изчерви, — и ми заяви, казах, че е получил заповед от господарката си да остави този кон в конюшнята ми, без да ми каже кой го изпраща.

— Само на поетите могат да се случат такива неща — каза важно Атос.

— Добре! В такъв случай да направим друго — предложи д’Артанян. — Кой от двата коня ще вземете вие: този, който сте купили, или който са ви подарили?

— Безспорно този, който ми подариха. Вие разбирате, д’Артанян, че аз не мога да нанеса обида…

— На неизвестния дарител — продължи д’Артанян.

— Или на тайнствената дарителка — обади се Атос.

— Тогава конят, който сте купили, става излишен?

— Почти.

— Сам ли го избрахте?

— И то най-грижливо. Безопасността на ездача, както знаете, зависи едва ли не винаги от коня му!

— Добре! Отстъпете ми го за цената, на която сте го купили.

— Щях да ви го предложа, драги д’Артанян, и да ви дам пълната възможност да ми платите тази дреболия, когато можете.

— И колко струва той?

— Осемстотин ливри.

Ето ви четиридесет двойни пистола, драги ми приятелю — каза д’Артанян, като извади парите от джоба си, — зная, че с такива монети ви заплащат вашите поеми.

— Значи сте богат? — подметна Арамис.

— Богат, пребогат, драги мой!

И д’Артанян раздрънка в джоба си пистолите, които му бяха останали.

— Изпратете седлото си в мускетарските казарми и ще ви доведат коня заедно с нашите.