Тримата мускетари

И Ла Рошел, който придобил особено значение след разрушаването на другите калвинистки градове, стана огнище на раздори и честолюбие. Нещо повече — пристанището му беше последната отворена врата за англичаните във френското кралство и като я разтвореше за Англия, нашият вечен враг кардиналът, завършваше делото на Жана д’Арк и дук дьо Гиз.

Затова Басомпиер, който беше едновременно протестант и католик, протестант по убеждение и католик като командир на ордена на свети дух, Басомпиер, който беше германец по рождение и французин по душа, с една дума, Басомпиер, който командуваше отделна част при обсадата на Ла Рошел казваше, като стреляше в главата на много други благородници протестанти като него:

— Ще видите, господа, че ще бъдем достатъчно глупави да превземем Ла Рошел!

И Басомпиер имаше право: обстрелването на остров Ре му предвещаваше севенските кланета; превземането на Ла Рошел беше предисловие към отменяването на Нантския едикт.

Но ние казахме вече, че наред с тия намерения на министъра, който гледаше да изравни и опрости всичко, и които принадлежат на историята, летописецът е длъжен да отбележи и дребните стремежи на влюбения мъж и ревнивия любовник.

Ришельо, както всеки знае, беше влюбен в кралицата. Не бихме могли да кажем дали тази любов имаше за него обикновена политическа цел, или пък беше само една от ония дълбоки страсти, които Ана Австрийска вдъхваше на всички, които я заобикаляха, но във всеки случай ние видяхме от предишното развитие на нашия разказ, че Бъкингам го победи и в два-три случая, особено в случая с диамантения накит, благодарение предаността на тримата мускетари и на храбростта на д’Артанян, му се надсмя жестоко.

И така, ставаше дума Ришельо не само да избави Франция от един враг, но и да си отмъсти на един съперник; при това отмъщението трябваше да бъде голямо и блестящо и напълно достойно за един мъж, който държи в ръката си вместо бойна шпага военните сили на цяло едно кралство.

Ришельо знаеше, че като победи Англия, ще победи Бъкингам, че като възтържествува над Англия, ще възтържествува над Бъкингам и накрай — като унизи Англия в очите на Европа, ще унижи Бъкингам в очите на кралицата. От своя страна Бъкингам, при все че поставяше честта на Англия над всичко, беше подтикван от съвсем същите подбуди като кардинала; и Бъкингам преследваше лична мъст: под никакъв предлог Бъкингам не можа да се върне във Франция като посланик, затова искаше да се върне като завоевател.

От това следва, че истинският залог в тая игра, която двете най-могъщи кралства разиграваха само за угодата на двама влюбени мъже, беше един обикновен поглед на Ана Австрийска.

Отначало предимство имаше Бъкингамският дук: пристигнал неочаквано срещу остров Ре с деветдесет кораба и двадесетина хиляди войници, той изненада конт дьо Тоарак, който командуваше в острова от името на краля; след кръвопролитна битка той стъпи на острова.

Да споменем между другото, че в тази битка загина барон дьо Шантал; барон дьо Шантал остави сираче осемнадесет месечно момиченце.

Това момиченце стана след време мадам дьо Севинье. Конт дьо Тоарак се оттегли с гарнизона си в крепостта Сен Мартен и хвърли стотина души в едно малко укрепление, наречено укрепление Ла Пред.

Това събитие накара кардинала да побърза и докато кралят и той успеят да заминат и да застанат начело на обсадата на Ла Рошел, както беше решено, той изпрати брата на краля да ръководи първите военни действия и нареди да се струпат на бойното поле всички войски, с които разполагаше. В този челен отряд беше и нашият приятел д’Артанян. Кралят, както казахме, трябваше да замине веднага след заседанието в парламента; като свърши заседанието, на 23 юни, почувствува, че го тресе: въпреки това той замина, но тъй като положението му се влоши, бе принуден да се спре във Вилероа.

Но където спираше кралят, спираха и мускетарите. Ето защо д’Артанян, който беше само гвардеец, бе разделен макар и временно, от добрите си приятели Атос, Портос и Арамис; тази раздяла, която му беше само неприятна, положително би се обърнала в сериозно безпокойство, ако можеше да предвиди с какви незнайни опасности е заобиколен.

Въпреки всичко той стигна благополучно в лагера, разположен пред Ла Рошел, на 10 септември 1627 година.

Положението не беше се изменило; Бъкингамският дук и неговите англичани, господари на остров Ре, продължаваха безуспешно да обсаждат крепостта Сен Мартен и укреплението Ла Пред, а военните действия с Ла Рошел бяха започнали преди два-три дни по повод на едно укрепление, което д’Ангулем бе издигнал край града.

Гвардейците начело с господин Де-з-Есар се разположиха във Францисканския манастир.

Д’Артанян, както знаем, погълнат от стремежа да стане мускетар, рядко дружеше със своите другари; и той се оказа сам и отдаден на мислите си.

Мислите му не бяха весели: през двете години, откакто се намираше в Париж, той се беше месил в обществения живот; в частния си живот не бе направил голяма крачка — нито в любовта, нито в попрището.