Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

Ако отправна точка са исландските саги, които са между най-великите световни творения, не можем да отречем, че народите на Севера са притежавали култура. Но била ли е тя цивилизация?… Цивилизацията означава нещо повече от енергия, воля и творчески сили, нещо, което викингите са нямали, но то е започвало да се появява отново в Западна Европа. Как би могло да се определи то? Накратко като усещане за постоянство. Пътешественици и завоеватели, викингите били в постоянно състояние на напрежение. Не са чувствали нужда да кроят планове за период, по-далеч от следващия март, от поредното пътешествие, от поредната битка. Поради тази причина не им е хрумнало да строят каменни къщи или да пишат книги.

Колкото по-внимателно човек анализира подобни възгледи, толкова по-нелогични изглеждат те. Наистина е удивително как високо образовани и интелигентни европейски учени са в състояние толкова леко да отрекат викингите само с махване на ръка. И защо толкова натрапчиво се занимават с чисто семантическото съображение дали викингите са имали „цивилизация“? Тази фикс идея е обяснима само ако се вземат предвид дълбоко вкоренените европейски предразсъдъци, чийто извор са традиционните възгледи относно предисторическото развитие на Европа.

Всяко западноевропейско дете е надлежно обучавано, че Близкият Изток е „люлката на цивилизацията“ и първите цивилизации са се зародили в Египет и Месопотамия, подхранвани от реките Нил или Тигър и Ефрат. Оттам цивилизацията се разпространила към Крит и Гърция, след това Рим и след това, най-сетне, към варварите на Северна Европа.

Какво са правили тези варвари в очакване на пристигането на цивилизацията, не се знае, а и рядко някой поставя този въпрос. Обикновено акцентът лежи върху процеса на разпространение, обобщен от покойния Гордън Чайлд като „просвещаването на европейското варварство от страна на цивилизования Ориент“. Съвременните учени подкрепят тези възгледи, както са ги подкрепяли римските и гръцките им предшественици. Джефри Биби заявява: „Учените от Запада и Юга преценят историята на Северна и Източна Европа с предразсъдъците на хора, определящи себе си като «цивилизовани» и високомерно наричащи другите «варвари».“

От подобна гледна точка скандинавците са, очевидно, най-отдалечени от извора на цивилизацията и, по силата на логиката, последни са я придобили. Това надлежно ги класифицира като последните останали варвари, дразнещия трън в хълбока на цяла Европа, която се опитва да попие разума и цивилизацията на Изтока.

Бедата е, че този общоприет поглед към европейската предистория до голяма степен беше опроверган през последните петнадесет години. Развитието на въглеродни методи за точно определяне на възрастта на археологическите находки направи на пух и прах традиционната хронология, подкрепяща старите възгледи за едностранния път на цивилизацията. Вече е безспорно, че в Европа са били издигани огромни каменни гробници още преди египтяните да построят пирамидите. Стоунхендж се оказва по-стар от Микенската цивилизация, а металургията в Европа може и да предшества развитието на металодобивни и металообработващи умения в Гърция и Троя.

Мястото на тези открития все още не е намерено в контекста на историята, но вече е напълно невъзможно да се гледа на жителите на предисторическа Европа като на диваци, лениво очакващи благата на източната цивилизация. Напротив, в Европа изглежда са притежавали организационните умения да обработват огромни каменни блокове, както и впечатляващи астрономически познания, способствали за построяването на Стоунхендж, първата обсерватория в света.

Това налага европейските предубеждения относно цивилизования Изток да се поставят под съмнение, както и цялостният възглед за „европейското варварство“. Предвид това тези „варварски отломки“ — викингите — придобиват ново значение и известните нам факти за скандинавците от десети век могат да бъдат преразгледани.