Тринадесетият воин (или Ръкописът на Ибн Фадлан, в който се разказва за неговите преживявания сред нордмените през 922 г. след Христа)

В горещината на следобеда всичко наоколо утихна, слугите заспаха, мен също ме обори дрямка и тогава пред очите ми се появи бяло видение, една млада и красива жена, явно съпругата, която никой не беше виждал. Само с жестове, без да говори, тя ме отведе в друга стая и заключи вратата. Там тя ми се отдаде веднага, без да има нужда от насърчение — съпругът й беше стар и, без съмнение, пренебрегваше плътските радости. И така, следобедът се изниза бързо в приятни занимания, докато не дочухме шума от завръщането на домакина. Съпругата скочи начаса и си отиде, без да е казала и дума през цялото време, като ме остави да се обличам и оправям набързо дрехите си. Със сигурност щях да бъда заловен на местопрестъплението, ако не бяха същите тези ключалки и резета, които възпрепятстваха влизането на скъперника в собствената му къща. Въпреки забавянето той все пак ме завари във вътрешната стая и ме изгледа с подозрение, като ме запита защо съм там, а не в двора, където подобава да чака един вестоносец. Аз отговорих, че съм бил гладен и изтощен от горещината и съм влязъл да потърся нещо за ядене и защита от следобедното слънце. Това беше късокрака лъжа, на която той не повярва, и по-късно се оплака на халифа. Убеден съм, че ал-Муктадир вътрешно се е забавлявал със случката, но за пред двора трябваше да се направи на строг. И когато господарят на Сакалиба поиска да бъде изпратена мисия от Багдад, същият този презрян мизерник ибн-Карин настоя да изпратят мен и така стана.

Нашата група се състоеше от пратеника на сакалибския султан, наречен Абдала ибн-Басту ал-Хазари, досаден и празноглав човек, отдаден на непрестанно пустословие, а също и двама водачи — Такин ал-Турки и Барс ал-Саклаби — и, разбира се, моя милост. Носехме дарове за султана, за съпругата му, за децата му и за неговите военачалници. Носехме също и някои лекове, за които се грижеше Саузан ал-Рази, и това беше нашата група.

И ето, в четвъртък, на единадесетия ден от месеца Сафар, в годината 309 (21 юни 921 г.), ние потеглихме от Града на Мира (Багдад). Спряхме за един ден в Нараван и оттам продължихме бързо до ал-Даскара, където спряхме за три дни. След това продължихме направо и без никакви отклонения достигнахме Хулван. Там останахме два дни. Оттам стигнахме Кирмизин и отново останахме два дни. Потеглихме и не спряхме, докато не достигнахме Хамадан, където престояхме три дни. После продължихме до Сава и там спряхме за два дни, после до Раи, за да изчакаме Ахмад ибн-Али, брата на ал-Рази, който беше в Хувар ал-Раи. На единайсетия продължихме до Хувар ал-Раи и там останахме три дни.

Настоящият абзац дава представа за Ибн Фадлановия метод на описание на пътешествието. Почти една четвърт от ръкописа звучи по този начин, просто се изброяват имена на селища и се съобщава броят на дните, прекарани в тях. Болшинството от тези текстове за изпуснати.

Очевидно групата на Ибн Фадлан пътува на север и пътуването се налага да бъде спряно, за да премине зимата.

Престоят ни в Гюргания се оказа продължителен. Останахме там част от месеца Рагаб (ноември) и през целия Сабан, Рамадан и Саввал поради големия студ. И наистина, разказваха за двама души, които с камили събирали дърва в горите. Понеже забравили да си вземат огниво и подпалки, наложило се да прекарат нощта без огън. Когато се събудили на сутринта, намерили камилите премръзнали до смърт.

Пазарът и улиците на Гюргания бяха съвсем пусти поради студа. Човек можеше да обикаля с часове и да не срещне жива душа. Веднъж, след като ходих на баня, влязох вкъщи и погледнах брадата си в огледалото — беше станала на буца лед и се наложи да я размразявам пред огъня. Прекарвах ден и нощ в къща, построена във вътрешността на друга, под разпъната турска шатра от кече, самият аз увит в безброй дрехи и завивки от кожа и въпреки това бузите ми често замръзваха за възглавницата нощем. Студът беше толкова силен, че видях как земята се разпуква и големи, стари дървета се цепят на две.

Някъде към средата на месец Саввал на годината 309 (февруари 922) времето започна да се променя, ледът по реката взе да се разтапя и ние си набавихме необходимите вещи за пътуването. Закупихме турски камили и лодки от камилска кожа, подготвяйки се за реките, които трябваше да прекосим по пътя през страната на турците. Събрахме запаси от хляб, просо и солено месо за три месеца. Познатите ни в града ни обясниха какви дрехи да вземем и ни разказаха за изпитанията, които ни очакват. Думите им звучаха страховито и ние мислехме, че преувеличават, но когато пътуването остана зад нас, осъзнахме, че сме преживели много повече от чутото преди това.