Триумфът на сукубата

Питър се суетеше наоколо по време на играта, опитвайки се едновременно да играе и да наглежда яденето. Не беше лесно, тъй като настояваше да е със слънчеви очила, докато играем, но трябваше да ги маха, когато проверяваше храната. Когато казах, че това ще е втората ми фантастична вечеря за последните две нощи, едва не припадна.

— Щом казваш. Нищо, което си яла снощи, не може дори да се сравни с патицата, която правя. Нищо.

— Не съм сигурна. Ходих в „Метрополитън Грил“.

Хю подсвирна.

— Леле! Чудех се откъде идва това искрящо сияние. Когато мъж те заведе в „Метрополитън“, няма как да не му се отплатиш, нали?

— Сиянието е от друг мъж — казах сконфузено. Не исках да ми напомнят за срещата ми от сутринта, макар да бе доста гореща. — Бях в „Метрополитън“ със Сет. — Споменът за вечерята снощи ме накара да се усмихна и изведнъж се разприказвах. — Трябваше да го видите. Този път не беше с тениска, макар да нямаше голяма разлика. Ризата му беше страшно намачкана и не беше успял да си върже вратовръзката. Когато пристигнах, беше с лаптопа на масата. Беше избутал всичко настрани — салфетките, чашите за вино. Цареше пълен хаос. Сервитьорките бяха ужасени.

Четири чифта очи се впериха в мен.

— Какво? — попитах аз. — Какъв е проблемът?

— Ти си проблемът — каза Хю. — Истинска мазохистка си.

Коди се усмихна.

— Да не говорим, че си влюбена до уши. Само се чуй!

— Не е влюбена в него — каза Питър. — Влюбена е в книгите му.

— Не, аз съм… — думите замряха на устните ми, главно защото не бях сигурна какво точно искам да кажа. Не исках да мислят, че харесвам само книгите му, но и не бях напълно сигурна, че обичам Сет. Връзката ни се разви с главозамайваща скорост и понякога се притеснявах, че всъщност обичам факта, че той ме обича.

— Не мога да повярвам, че продължавате да се срещате, без да правите секс — продължи Хю.

Направо избухнах. Вече бях изслушала мрънкането на Джером, нямах нужда да слушам същата песен отново.

— Вижте, не искам да говорим за това, ако само ще се заяждате с мен. Омръзна ми да ми натякват колко е шантаво това.

Питър сви рамене:

— Не знам. Не е чак толкова шантаво. Постоянно се говори за женени двойки, които спират да правят секс. Те оцеляват. Това е почти същото.

— Не и с нашето момиче — Хю поклати глава. — Погледни я. Кой не би искал да прави секс с нея?

Всички ме погледнаха отново и ме накараха да потръпна от неудобство.

— Хей — възпротивих се, желаейки да си изясним нещо. — Не това е проблемът. Той иска, разбрахте ли? Но просто няма да го направи. Има разлика между двете.

— Съжалявам — каза Хю. — Не мога да ти повярвам. Не може да е с теб, ти да се обличаш така и той да не клекне. Дори и да издържи, никой мъж не бил приел жена му винаги да е в разгара на купона.

Това беше наболелият проблем — същият, който Джером изтъкна, и същият, който ме притесняваше повече от способността ни да се държим на разстояние един от друг. Един от най-големите ми кошмари беше, че ще трябва да му кажа: „Съжалявам, Сет, не мога тази вечер. Трябва да обработя един женен мъж, да го накарам да спи с мен и да го поведа по пътя към ада, за да изсмуча част от душата му. Когато приключа, може с теб да отидем на късна прожекция.“

— Не искам да говоря за това — повторих аз. — Разбираме се добре. Точка по въпроса.

Настъпи тишина, с изключение на звукът от падането на карти и пари на масата. Хвърлих поглед наоколо и видях Картър да ме гледа спокойно. Само той не се включи в нападките за мен и Сет. Това не ме изненада. Обикновено ангелът само слушаше, докато изведнъж не вмъкнеше някоя саркастична или трудноразбираема забележка. Преди това ме вбесяваше, но последните събития бяха променили отношението ми към него. Все още не го разбирах напълно и не знаех дали мога да му имам доверие, но го уважавах.

Притеснена от изпитателния поглед, погледнах надолу и открих, че най-накрая имам прилична ръка след няколко раздавания калпави карти. Три еднакви. Не беше най-доброто, но не беше и зле. Заложих високо — исках другите да се откажат още преди в игра да влязат още карти и ръката ми да стане безполезна.

Стратегията ми проработи при вампирите. Получих следващата карта. Седмица пика. Хю се намръщи и се отказа, когато вдигнах отново. Очаквах, че и Картър ще се откаже, но вместо това той вдигна още повече.

Поколебах се, преди да платя. Докато чаках последната карта, се зачудих какво ли има ангелът и дали мога да го победя. Чифт? Два чифта? Хм. Получих последната карта. Още една пика. Имаше голяма вероятност той да е събрал флаш. Така щеше да ме победи. С надеждата, че още мога да го подлъжа, отново вдигнах. Той също вдигна, увеличавайки първия ми залог повече от два пъти.

Бяха много пари, особено имайки предвид сумата, която вече бях заложила. Инвестициите през вековете ми бяха донесли доста средства, но това не означаваше, че сега трябва да постъпвам глупаво. Каква ли беше ръката му? Сигурно имаше флаш. Уплаших се и се отказах.