Триумфът на сукубата

— Леле! — Коди и другите осмислиха тази нова идея и се опитаха да измъкнат малко повече подробности. Бастиен, усещайки нежеланието ми да говоря за миналото, даваше уклончиви отговори и скоро разговорът тръгна в друга посока — една от темите беше невероятните ястия на Питър. В „Метрополитън“ не беше чак толкова хубаво, но пък бях пристрастна към компанията.

— Ще ми кажеш ли какво става? — прошепнах на инкуба по-късно, когато всички станахме от масата и се ориентирахме към тръгване. Умирах да разбера какво го е привлякло насам и как е получил съгласието на Джером. И създанията на ада можеха да ходят на почивка, но това ми намирисваше на работа.

Бастиен ме потупа по гърба, пускайки една от запазените си усмивки:

— Моментът не е подходящ, скъпа моя. Може ли да поговорим някъде другаде?

— Разбира се. Ще те заведа у нас. Ще те запозная с котката си.

Когато Бастиен ме остави, за да благодари за пореден път на Питър за вечерята, Картър дойде при мен.

— Със Сет ще се виждате ли скоро?

— По-късно тази вечер — развеселеното му изражение ме накара да се намръщя. — Просто изплюй камъчето, става ли?

— Да изплюя камъчето?

— Кажи ми колко глупаво е да се опитвам да имам сериозна връзка със смъртен.

Веселието изчезна от лицето му.

— Не мисля, че е глупаво.

Изгледах го в очакване да продължи.

— Всички мислят така.

— А Сет? А ти?

Погледнах настрани, замисляйки се за Сет. Този странен, разсеян поглед на лицето му, когато го осенеше вдъхновение. Глупавата му колекция от тениски. Изключителният начин, по който можеше да улови света върху хартия. Колко топла беше ръката му, когато се плъзваше в моята. Начинът, по който не успявах да стоя далеч от него, въпреки милионите причини, поради които би трябвало да страня. Изведнъж, в плен на проницателните очи на Картър, нещо вътре в мен се освободи. Мразех това, което ангелът можеше да направи с мен.

— Понякога и аз мисля така. Понякога го гледам… и си спомням онзи път, когато ме целуна и почувствах любовта му. Искам я отново. Искам пак да се чувствам така. Искам да си я върна. Понякога обаче… понякога се страхувам. Слушам момчетата… и Джером… и ме обземат съмнения. Не мога да ги изкарам от главата си. Понякога спим заедно в едно легло, знаеш ли? Само спим. Засега не е проблем, но понякога лежа и го гледам, и си мисля, че не може вечно да продължава така. Колкото повече време минава… толкова повече се чувствам сякаш… стоя върху опънато въже: Сет е на единия край, а аз на другия. Опитваме се да стигнем един до друг, но една грешна стъпка, един повей на вятъра, един поглед встрани и падам от въжето. И аз падам, и падам.

Поех си накъсано въздух, когато свърших.

Картър се наведе към мен и отметна косата от лицето ми.

— Тогава не поглеждай надолу — прошепна той.

Бастиен се бе върнал и уловил края на монолога ми.

— Кой е Сет? — поиска да узнае по-късно, след като отидохме в апартамента ми.

— Дълга история. — И все пак изведнъж започнах да я разказвам.

Разбира се, да разкажа на Бастиен за Сет означаваше да споделя и много други неща. Като скорошната ми среща със сина на Джером — получовек, полуангел — изумително красив мъж с изкривено чувство за социална справедливост, който беше подел полупсихарска мисия да накара другите безсмъртни да си платят за лошото отношение към него и представителите на неговия вид. Фактът, че беше добър танцьор и феноменален любовник, не можеше да компенсира безразборните убийства на по-нисши безсмъртни и опита за убийство на Картър.

След това, разбира се, трябваше да обясня как Сет неизбежно разбра за мен и как пострада, защото се наложи да го целуна и да оправя енергийните си нива. Джером искаше да изтрие спомена на Сет за цялото събитие, както и любовта на писателя към мен. Аз умолявах демона да не го прави и накрая той склони, но не преди да обещая да се посветя изцяло на съблазняването и корумпирането на свестни мъже като една добра малка сукуба. Посещението на Хорейшио беше най-доброто доказателство за „новата ми, по-добра същност“.

Бастиен лежеше на дивана, слушаше внимателно и се намръщи, когато свърших.

— Какво искаш да кажеш? — Защо не си обработвала свестни мъже?

— Защото се изморих. Не ми харесваше да ги наранявам.

— И какво? Тръгнала си след лошите?

Кимнах.

Той поклати глава, беше наясно (също както и аз) колко малко енергия получаваме от покварените смъртни в сравнение с добрите.

— Горката Фльор! Какво злочесто съществуване трябва да е било!

Усмихнах му се горчиво.

— Ти си първият, в чийто глас звучи съчувствие, а не недоверие. Повечето мислят, че съм идиот да стигна до там.

— Трудно е, да — съгласи се Бастиен, — и изисква повече работа, но не си идиот. Мислиш ли, че аз нямам такива дни? Че не искам да вдигна ръце и да оставя свестните жени на мира?

— И защо не го направиш?

— Ние не правим така. Аз и ти сме славни проститутки — куртизанки, ако искаш да не звучи грубо, но то е едно и също. И на отрепки да се прехвърлим, пак няма да променим съдбата си. Всъщност в дългосрочен план няма да има никакво значение. Може би само малко ще успокои съвестта ти, но дори и това няма да трае вечно.