Триумфът на сукубата

Въпреки че очевидно беше изненадан от появата на Бастиен, Питър се изправи учтиво.

— Заповядай, седни. Нещо за пиене?

— Благодаря, много си любезен. Бърбън с лед, моля. Благодаря и че ми позволи да дойда без предизвестие. Имаш изумителен дом.

Вампирът кимна, доволен, че най-накрая някой е оценил гостоприемството му.

Аз обаче имах други тревоги и се чудех какво е накарало инкубът да „дойде без предизвестие“. Изведнъж се сетих за изненадата на Джером.

— Джером знае, че си тук, нали?

— Разбира се. Всичко отдавна е уредено. — Ние, от нашия вид, не можехме да навлизаме в чужда територия, без това предварително да бъде уговорено с местния наставник. За общност, известна с протеста си срещу системата, имахме зашеметяващо количество правила и наредби — абсолютна бюрокрация. В сравнение с нас данъчната служба изглеждаше като детска градина. — Той ми каза къде да те намеря тази вечер.

— А ти си тук, защото…?

Той закачливо ме прегърна с ръка.

— Много бързаш. Няма ли: „Здравей. Как си?“ Не може ли да дойда да видя стар приятел?

— Не и в този бизнес.

— Откога познаваш Джорджина? — попита Хю, нагласяйки добре сложеното си тяло в по-удобна позиция.

Бастиен се замисли:

— Не знам. Колко време мина? Векове?

— Трябва да си малко по-конкретен — отбелязах аз. Мислите ми се зареяха назад във времето към Лондон, припомних си калдъръмените улици, миризмата на коне и некъпани хора. — От началото на седемнайсети век? — той кимна и аз си позволих да се пошегувам.

— Най-силният ми спомен е колко зелен беше.

— Нямам представа за какво говориш.

— Сериозно? Научих те на всичко, което знаех.

— Ах, по-възрастните жени! — Бастиен обходи другите с поглед и сви нещастно рамене. — Винаги са толкова самоуверени.

— Та, обясни ни каква е работата — настоя Коди нетърпеливо, младите му очи бяха вперени в Бастиен. — Ти си нещо като мъжки еквивалент на Джорджина, нали? Можеш да променяш формата си и прочее? — тъй като беше безсмъртен по-малко от десет години, Коди постоянно научаваше по нещо ново за нас. Осъзнах, че вероятно никога досега не беше срещал инкуб.

— Всъщност Фльор не може да има еквивалент, но да, нещо такова съм. — Според мен предпочиташе да ме нарича Фльор, защото му беше по-лесно, отколкото да се опитва да помни всичките ми имена през годините.

— И съблазняваш жени? — настоя Коди.

— Точно така.

— Леле! Сигурно е трудна работа.

— Не точно… Чакай малко — казах аз. — Какво се опитваш да намекнеш? Какво значи „сигурно“?

— Е, той има право — настоя Питър, подавайки чаша на Бастиен. — Твоята работа не е чак толкова трудна, Джорджина. В сравнение с неговата, искам да кажа.

— Работата ми е много трудна!

— Кое? Да накараш мъжете да правят секс с красива жена? — Хю поклати глава. — Това не е трудно. Не е никакво предизвикателство.

Погледнах ги невярващо:

— Не е като да скачам в леглото с всеки срещнат. Трябват ми качествени мъже.

— Да, като онзи от миналия месец може би.

Бастиен ми хвърли остър поглед при тази забележка, но бях прекалено ядосана, за да му обърна внимание.

— Току-що ме наградиха, нали знаете? Получих грамота и прочее. Освен това, за разлика от жалкия ви любовен живот, не всички мъже искат да правят секс на мига. Трябва да се потрудиш.

— Как? С рога и камшик? — подхвърли Питър дяволито, намеквайки за една конкретна много неловка случка в миналото ми.

— Това беше различно. Той искаше така.

— Както и всички останали. Това е въпросът. — Хю се обърна към Бастиен почтително. — Ти как го правиш? Би ли споделил някои трикове с нас?

— Имам достатъчно за няколко живота — подсмихна се Бастиен, като продължаваше да ме наблюдава. — Но това е търговска тайна, за съжаление. Въпреки че в защита на Фльор, всъщност техниките са еднакви и за двама ни. Трябвало е да я следите малко по-внимателно.

— Големите деколтета не са точно търговска тайна.

— Много повече от това е, приятелю. Особено при Джорджина. Тя е една от най-добрите.

Хю и вампирите ме погледнаха, сякаш не ме бяха виждали досега, очевидно преценявайки дали Бастиен казва истината.

— По-добре да не продължаваме — заявих сприхаво.

— Стига. Нали сама се похвали, че си ме научила на всичко, което знаеш? Двамата с теб бяхме добър екип по онова време.

— Как така сте били екип? — попита Питър.

След като аз не отговорих, Бастиен сви рамене:

— Сещате се. В някои случаи ти трябва партньор.

Коди ококори очи:

— Говориш за… групов секс?

— Не! — възразих аз, не успявайки да запазя мълчание. Не че това липсваше в автобиографията ми. — Партньорът ти помага да примамиш мишената. Играли сме съпруг и съпруга. Брат и сестра. Или… или… каквото е необходимо, за да заковем мишената.

Бастиен кимна заедно с мен.

— Мъжете си падат по тръпката да спечелят нечия красива и млада съпруга. Жените също, между другото. Забраненото винаги придава повече чар на нещата.