Триумфът на сукубата

С доволна усмивка, той прибра внушителните залози. Когато хвърли картите при другите, ръбовете им се удариха и те се обърнаха. Двойка каро. Осмица спатия.

— Ти… Блъфирал си! — изпищях аз. — Нямаш нищо!

Картър безмълвно запали цигара.

Погледнах другите за подкрепа:

— Не може да прави така.

— По дяволите, аз самият правих така половината игра — каза Хю, взимайки запалката от Картър. — Не че имаше някаква полза.

— Да… но… той… Знаете. Ангел е. Те не лъжат.

— Той не излъга. Той блъфира.

Коди се замисли, увивайки част от русата си коса около пръста си:

— Да, но и блъфирането е измама.

— Това е косвена лъжа — каза Питър.

Хю го зяпна:

— Косвена лъжа? Какво значи това, по дяволите?

Гледах как Картър подрежда парите си и се намръщих. Човек би помислил, че ангел, който се движи със служителите на злото, би имал добро влияние върху тях, но понякога той беше по-лош и от нас.

— Радвай се на трийсетте си сребърника, Юда.

Той направи жест, сякаш ми отдаваше чест, докато другите спореха.

Изведнъж разговорът замлъкна. Разбира се, Картър го усети пръв, но той едва повдигна вежда, безразличен както винаги. След него го усетиха вампирите с изострените си рефлекси и сетива. Те се спогледаха и се обърнаха към вратата. Накрая, секунда по-късно, двамата с Хю също го почувствахме.

— Какво е това? — Коди се намръщи, поглеждайки към другия край на стаята. — Усещането е като за Джорджина, но не съвсем.

Със замислено изражение Хю проследи погледна на младия вампир:

— Инкуб.

Разбира се, аз вече знаех това. Аурата на всички създания е различна. Вампирите имаха различно от имповете излъчване. Също както имповете имаха различно от сукубите излъчване. Ако някой познаваше безсмъртен достатъчно добре, то той би могъл да долови уникалните особености на съответния индивид. Аз бях единствената сукуба, която излъчваше усещане за коприна и парфюм от тубероза. В помещение, пълно с вампири, много бързо можех да определя дали Коди или Питър присъстват.

По същия начин незабавно разбрах, че инкуб приближаваше вратата на Питър и знаех точно кой е той. Бих разпознала аурата му навсякъде, дори и след толкова време. Ефирно усещане за кадифе върху кожа. Деликатен аромат на ром, бадеми и канела.

Без дори да осъзная, че съм станала, отворих вратата и впих със задоволство очи в лисичите черти и палавите очи, които не бях виждала повече от век.

— Здравей, ma fleur2 — каза той.

Глава 2

— Бастиен — изрекох задъхано, все още не вярвайки. — Бастиен!

Хвърлих се и обвих ръце около врата му, той ме вдигна сякаш бях перце и ме завъртя. Внимателно ме постави отново на крака, погледна ме нежно и красивото му лице разцъфна в усмивка. Едва когато видях усмивката му, осъзнах колко много ми е липсвал.

— Изобщо не си се променил — отбелязах, докосвайки чупливата му черна коса, която стигаше до раменете му. Очите му бяха толкова тъмно шоколадовокафяви, че изглеждаха черни. За разлика от мен, той предпочиташе формата, с която беше роден — тялото от дните му на смъртен. Кожата му беше с цвят на мокачино (любимата ми напитка), гладка и прекрасна. Носът му е бил чупен още като смъртен, но той така и не го беше трансформирал, за да заличи белезите. Това изобщо не го загрозяваше, дори му придаваше пленителен разбойнически вид.

— А ти, както винаги, изглеждаш различно. Как се казваш в момента? — имаше лек британски акцент, останал от времето, когато се преместил в Лондон след робските плантации на Хаити. Беше запазил акцента и френските изрази от детството си само за ефект — ако решеше, можеше да говори американски английски не по-зле от мен.

— Джорджина.

— Джорджина? Не Жозефин или Хироко?

— Джорджина — повторих аз.

— Добре тогава, Джорджина. Дай да те погледна. Завърти се.

Завъртях се като модел и му позволих да получи пълна представа за това мое тяло. Когато отново застанах с лице към него, той кимна одобрително.

— Прелестно! Не съм очаквал друго от теб. Ниска си, както винаги, но извивките са на правилните места и цветът ти е много приятен. — Той се наведе по-близо до мен, изучавайки лицето ми с професионално око. — Особено ми харесват очите. Котешки. Откога си с това тяло?

— От петнайсет години.

— Почти неизползвано.

— Е — отбеляза Хю сухо, — зависи какво разбираш под „неизползвано“.

Двамата с Бастиен се обърнахме, спомняйки си, че не сме сами. Другите безсмъртни ни наблюдаваха слисано, покерът беше забравен на мига. Бастиен се усмихна лъчезарно и прекоси стаята с няколко бързи стъпки.

— Бастиен Моро — учтиво протегна ръка към Хю той. Всеки жест беше добре премерен, истински джентълмен. Все пак инкубите са също толкова добри в работата с клиенти и връзките с обществеността, колкото сукубите. — За мен е удоволствие да се запознаем.

Представи се също толкова учтиво и на другите от компанията, спирайки за момент, когато стигна до Картър. Тъмните очи на Бастиен проблеснаха изненадано и това беше единственият знак, че е разпознал ангел сред странната ни компания. Иначе привидният му чар остана непроменен и той се усмихна и ръкува с Картър.