Търси се

Пита се дали наистина ще я гръмне и отговорът е положителен. Няма да му мигне окото, защото и малките момиченца са лайна.

Хлипайки, Тина се обръща по гръб, за да се спусне през прозореца, но се спира и умоляващо се взира в инквизитора си. Морис вдига крак, та да я „насърчи“ с ритник в лицето. Тя се плъзва надолу, пада на пода на мазето и неволно изпищява въпреки предупреждението Морис да не гъква:

— Глезена ми! Май го счупих!

На него му е през шлифера за нейния глезен. Оглежда се, за да се увери, че наблизо още няма никого, промъква се през отвора, скача и се приземява се върху кашона, който по-рано използва като стъпало. Сестрата на крадеца сигурно е стъпила накриво и сега лежи на пода. Ходилото ѝ е извъртяно и вече е започнало да се подува. На Морис не му дреме и за това.

47.

Пит знае, че Ходжис иска да му зададе стотици въпроси, но сега няма време да му отговори. Затваря телефона и се втурва по Сикамор Стрийт към дома си. Решил е, че ще се забави прекалено много, ако се захване да извади триколката на Тина — ще измисли друг начин да пренесе тетрадките. Сега му трябва само ключът за Младежкия център.

Втурва се в кабинета на баща си и се спира като ударен от гръм. Майка му лежи на пода до бюрото, лицето ѝ е покрито с кървава маска, през която надничат сините ѝ очи. Кръв има и по отворения лаптоп, и по роклята ѝ, и по стола. Дори прозорецът е изпръскан с кръв. От лаптопа звучи мелодия. Макар и в шок, Пит я разпознава. Майка му е играла на компютъра — редила е пасианс, докато е чакала синът ѝ да се прибере, и не е пречила никому.

— Мамо! — извиква през сълзи и изтичва до нея.

— Главата… — изстенва тя. — Какво е станало с главата ми?

Питър се навежда, внимателно разделя напоените с кръв кичури коса и вижда, че куршумът е издълбал бразда от слепоочието към темето. По средата на браздата мержелее нещо сиво-бяло. „Черепът ѝ — казва си. — Лошо е, но поне не е мозъкът ѝ, моля те, господи, моля те да не е, мозъкът е мек, щеше да изтича. Бялото е черепът ѝ.“

— Един мъж… се появи — шепне тя с голямо усилие. — Отведе… Тина… Чух виковете ѝ. Ти трябва да я… Боже господи, как ми бучи главата…

В продължение на една безкрайна секунда Пит се пита кого да се погрижи по-напред — за майка си или за сестра си. „Ех, защо не беше само кошмар? — помисля си. — Щях да се събудя и ужасът щеше да свърши.“

Първо ще се погрижи за майка си. Незабавно!

Грабва телефона от бюрото на баща си и се опитва да успокои Линда:

— Не говори, мамо. Лежи си спокойно и не се движи.

Тя изнурено затваря очи и прошепва:

— Този човек заради парите ли дойде? Заради парите, които си намерил?

— Не, за нещо друго, което беше заедно с тях — отвръща Пит и набира трицифрения номер, който е научил още в първи клас.

— Деветстотин и единайсет — казва женски глас. — Какъв е спешният случай?

— Майка ми е простреляна. Адресът е Сикамор Стрийт 23. Веднага изпратете линейка. Загубила е много кръв.

— Как е името ѝ, госпо…

Пит затваря и казва на майка си:

— Мамо, линейката ще бъде тук много скоро. Извинявай, че те оставям, но бързам да спася Тина.

— Внимавай… пази се… — Линда говори бавно и заваля думите. Очите ѝ са затворени и Пит изтръпва, като вижда, че дори миглите ѝ са окървавени. Той е виновен! Виновен е за всичко! — Помогни… на Тина… не му позволявай… да я на…

Тя млъква, но още диша. „О, господи, дано продължи да диша, о, господи, спаси я.“

Пит взема от корковата дъска ключа за Младежкия център на Бърч Стрийт и се опитва да успокои майка си:

— Не бой се, ще се оправиш. Линейката ще дойде ей-сега. И едни приятели ще дойдат. — Забързано тръгва към вратата, но му хрумва нещо и се обръща. — Мамо?

— Кааа…

— Татко още ли пуши?

Без да отваря очи, тя избърборва:

— Мисли си, че… че не знам…

Пит изтичва до бюрото на баща си. Бързо — трябва да изпревари Ходжис, преди да му попречи да извърши наложителното — тършува в чекмеджетата.

„За всеки случай“ — казва си.

За всеки случай.

48.

Пит е разтревожен и дори не забелязва, че портичката на задния двор е открехната. Хуква по пътеката и наближавайки потока, префучава край щръкнал клон, на който виси парче тънък жълт плат. Стига до брега и машинално се обръща към мястото, на което е заровен пътническият сандък. Сандъкът, станал причина за този ужас.

Стига до камъните, но които се минава на другия бряг, но изведнъж се спира. Ококорва се, краката му се подкосяват. Тръсва се на земята и се взира в разлепения плитък поток, който много пъти е прекосявал, често заедно със сестричката си, бърбореща за всичко, което я интересува в момента: госпожа Бизли, Спондж Боб, приятелката ѝ Елън. Любимата ѝ кутия за обяд.

Любимите ѝ дрехи.

Например жълтата ефирна блуза с широките ръкави. Мама все ѝ казва да не я облича толкова често, защото трябва да се носи на химическо чистене. Тийнс с нея ли беше тази сутрин, когато тръгна за училище? Оттогава сякаш е изминал век, но на Пит му се струва…

Струва му се, че беше тъкмо с нея.