Цар Алкохол

Но — радвайте се! Щом се върнах към скитническия живот, веднага пак се сблъсках с цар Алкохол. Постоянно попадах в обществото на непознати мене хора, но стигаше да пия веднъж с тях и се сближавахме. А пиенето правеше възможни всякакви приключения. Понякога се случваше да се чукам в кръчмата с някои сръбнали граждани, понякога — с някой весел, добре натоварен служащ по железниците, от всеки джоб на когото стърчеше по една бутилка, или пък с компания алки. И при това същото нещо се случваше и в някой щат, където продажбата на спиртни питиета беше забранена, например в Айова в 1894 г. Докато се разхождах из главната улица на де Муан, при мене се доближаваха съвсем непознати хора и ме канеха да отида в тайни кръчми; помня, че пих в някаква бръснарница, после в една водопроводна работилница и най-после — в един мебелен магазин.

Навред и винаги пред мене стоеше цар Алкохол. В ония щастливи времена дори скитникът имаше възможност честичко да се напива. Помня какво чудесно пиянство направихме веднъж в Буфало, когато ни арестуваха. А когато ни пуснаха на свобода, пак се напихме — още там, на улицата, като събрахме необходимия капитал с просия.

Аз нямах влечение към спиртните питиета; но когато всички около мене пиеха, и аз пиех заедно с тях. Пътешествувах ли, или просто безделничех — винаги подбирах за свои спътници или другари най-живи хора, които от всичко се интересуват; а тъкмо тези живи, интересуващи се от всичко хора проявяваха повече от другите наклонност към пиянство. У тях винаги беше по-развито чувството за другарство и по-рязко се проявяваше индивидуалността; у тях имаше повече смелост, отколкото у всички други. Може би именно излишъкът от живот ги караше да се отвръщат от всичко обикновено, делнично и да търсят развлечение в лъжливите и фантастични радости, които дава на хората цар Алкохол. Както и да е, но винаги излизаше така, че ония хора, които най-много ми харесваха, ония, с които желаех да бъда заедно — тези именно хора можех да намеря само в обществото на цар Алкохол.

Моите скитания из Съединените щати силно промениха представата ми за живота. В качеството си на скитник аз имах възможност да виждам задкулисната страна на обществото; аз можех всъщност да надзъртам дори под сцената и да виждам как работи целият механизъм, аз виждах как се въртят колелата на обществената машина и узнах, че физическият труд съвсем не се ползува с оная почит, за която вечно ни приказват учителите, проповедниците и политическите дейци. Човек, който не знаеше занаят, беше просто безпомощен работен добитък. А когато научи занаят, той, ще, не ще, трябваше да се запише в съюза, за да има възможност да се занимава със своята работа. И този съюз трябваше всякак да се бори със съюза на работодателите и да ги заплашва, за да получи увеличение на заплатата или намаление на работните часове. Съюзът на работодателите от своя страна също прибягваше до заплашвания. А когато работникът остаряваше или пострадаше от нещастен случай, изхвърляха го вън като счупена машина, като смет.

Аз съм виждал такива хора, които доживяваха остатъка от дните си съвсем не в почит.

И така моите нови гледища за живота се свеждаха към това, че всеки физически труд съвсем не е занятие почтено и че той съвсем не се заплаща. Не — реших аз, — нямам нужда от никакъв занаят и нямам нужда от никакви директорски дъщери. Пътят на престъпленията също не е за мене. Да станеш престъпник е почти ужасно, както да ореш земята. Износно е да продаваш мозъка си, а не грубата сила; затова аз реших никога вече да не изнасям мускулите си на пазара, мозъкът, само мозъкът — ето кое ще продавам.

Върнах се в Калифорния с твърдото намерение да се заловя за умственото си развитие. Това значеше, че ще трябва да получа училищно образование. Училището за грамотност отдавна бях свършил и затова сега постъпих във висшата Оукландска школа, за да мога да си заплащам учението, останах вратар. Освен това помагаше ми и сестра ми. А след това аз не се отвръщах от никаква работа; ако имах няколко свободни часа, косях трева из градини и изтупвах някъде килими. Трудех се, за да се отърва от възможността да се трудя в бъдеще, и се залових за тази работа сериозно, като се усмихвах над себе си при мисълта за този парадокс.

Забравих всякаква юношеска любов — а заедно с нея и Хеди, и Люис Шаток, и вечерните разходки. Нямах време. Записах се в литературния кръжок на името на Хенри Клей и започнах да ходя у някои от неговите членове. Там срещах симпатични момичета, които носеха вече дълги рокли. Влизах и в частни кръжоци, където приказваха за поезия, изкуство и за различни тънкости на граматиката. Освен това станах член на местния социалистически клуб, където изучавахме политическа икономия, философия, политика и ораторствахме на различни теми. От общодостъпната библиотека вземах книги по пет, по шест и през цялото време се занимавах с четене, което вървеше за мене успоредно с учението.