Цяла година и половина не турих капка в устата си и нито веднъж дори не си спомних за пиене. За пиянство нямах време, пък и желание нямах. Службата, учението и невинните развлечения като шахмата например не ми оставяха нито една свободна минута. Постепенно прониквах в нов свят и му се предавах с такава страст, че старият свят, където царуваше цар Алкохол, с нищо не можеше да ме прелъсти. Впрочем сбърках: все пак веднъж се отбих в кръчмата. Отидох при Джони Райнхолдс в „Раздяла“, но отидох при него, за да поискам пари назаем. Ето още един от образите на цар Алкохол. Съдържателите на кръчми винаги се ползуваха със славата на добри и сърдечни хора. Може да се каже, че средно взето, те бяха много по-щедри, отколкото тъй наречените делови хора. И ето, когато веднъж ми стана нужда по някакъв начин да намеря десет долара и нямаше към кого да се обърна, аз отидох при Джони Райнхолдс. Бяха минали вече няколко години, откакто за последен път бях влизал в неговото заведение и харчил пари. Но и този път, когато отидох да му поискам десет долара, не пих нито една чаша. И все пак Джони Райнхолдс ми даде парите, без да поиска нито лихва, нито гаранция.
Но и след това, в продължение на краткия период на моята борба за образование, аз неведнъж се отбивах при Джони Райнхолдс и вземах от него пари назаем. Когато постъпих в университета, заех от него четиридесет долара без залог, без лихва, без да му платя дори за една чашка, но затова пък — и това е същността на работата, това го изисква обичаят и неписаният кодекс — след много години, когато станах състоятелен човек, честичко се отбивах нарочно при Джони Райнхолдс, за да похарча при него малко пари — лихвата на предишните заеми. Не мислете, че Джони искаше това или го очакваше. Не, аз постъпвах така, подчинявайки се, както вече казах, на онзи неписан кодекс, който бях изучил, когато минавах цялата наука на цар Алкохол. В тежка минута, когато човек няма към кого да се обърне за помощ, когато не може да заложи нито най-малък предмет, или би се съгласил да погледне злият лихвар — той винаги може да отиде при някой познат кръчмар. Благодарността е черта, свойствена на човешката природа. Когато такъв човек спечели пари, можете да бъдете уверени, че част от тях ще отиде на тезгяха, в касата на оня, който му се е притекъл на помощ.
Спомням си началото на моята литературна дейност, когато малките суми, които спечелвах с разказите си, помествани в списанията, ми се изпращаха с поразителна неточност, която водеше буквално до трагизъм, а между това тогава аз криво-ляво издържах цяло семейство, което постоянно се увеличаваше: жена, деца, майка, племенник, а освен това и моята мама Джени и нейния старец, за който бяха настанали тежки времена. Имаше две места, откъдето можех да взема пари назаем: бръснарницата и кръчмата. Бръснарят ми вземаше по пет процента лихва на месец, предплатени. С други думи, когато вземах от него назаем сто долара, даваше ми в ръцете само деветдесет и пет. Другите пет долара задържаше за лихва за първия месец. За втория му плащах още пет долара и така всеки месец, докато най-после не направих стачка на моите издатели; спечелих стачката и можах да изплатя дълга си.
Другото място, където можех да се обърна, беше кръчмата. Съдържателят на тая кръчма, за която говоря сега, познавах от две години. Никога не бях изпил при него нито една чаша; дори когато отидох да искам пари не похарчих нито пара за вино. И все пак той не ми отказа нито веднъж. За жалост той се пресели в друг град, преди аз да забогатея. И досега съжалявам за това.
Разправям всичко това съвсем не с цел да правя панегирики на кръчмарите. Не, разправям го, за да покажа цялото могъщество на цар Алкохол, за да илюстрирам с пример една от милиардите причини, които влекат човека към него; а това сближение свършва с това, че в края на краищата човек вижда, че вече не може да мине без него.
Но да се върна към моя разказ. Аз бях сега вече далеч от всякакви приключения и цял бях потънал в учението. Всяка секунда беше ми заета и съвсем забравих, че на света съществува цар Алкохол. Работата е там, че около мене никой не пиеше. Ако се намереше около мене някой любител на пиенето и ме почерпеше, аз, разбра се, пак щях да почна да пия. Но такъв нямаше и аз прекарвах малкото си свободни часове или с шахмат, или пък се разхождах със симпатични госпожици — студентки, или най-после яздех велосипеда в ония редки, щастливи дни, когато той не беше в заложната къща.
Непрекъснато подчертавам следното: у мене нямаше ни най-малък признак на оная жажда за пиене, която е характерна за алкохолиците, въпреки продължителната и строга школа, която бях минал под ръководството на цар Алкохол. Аз скъсах с оня предишен живот и ме хвърляше във възторг чисто аркадската простота в отношенията на студенти и студентки, а на това отгоре бях си пробил път в царството на мисълта и бях духовно опиянен. Както скоро узнах, и след духовното опиянение се случва един вид напиване.
Глава 22