Цар Алкохол

Работа! Нека с опита едно осемнадесетгодишно момче да надмине двама възрастни работника и да превози и насипе въглища повече от тях. Работа! Много преди пладне изядох скромния си обяд до последна трохичка. Но бях твърдо решил да покажа на всички на какво е способен един смел юноша, който иска да си пробие път. Най-лошо беше това, че китките на ръцете ми бяха съвсем подути и отказваха да ми служат. Почти всеки знае как боли да стъпиш, когато изопнеш сухожилието. Затова лесно можете да си представите какво страдание е, когато трябва да работиш с лопата и да возиш тежка количка при разтегнати жили в двете китки.

Работа! Колко пъти, когато нямаше никой наоколо, аз сядах и плачех от злоба и досада, от умора и отчаяние. Този втори ден беше за мене най-тежък. Издържах до вечерта и завърших работата само благодарение на огняря от дневната смяна, който ми пристегна китките на ръцете с широки ремъци. Той така здраво стегна ремъците, че се получи нещо като подвижна гипсова превръзка. Този кожен калъп придаде сила на моите китки и с това ги освободи донякъде от напрежението. При това той така плътно ги обхващаше, че подутината не можеше да се увеличава.

Така се учех на електротехника. Ден след ден се довличах до дома вечер и заспивах, без да успея да закуся; събличаха ме и слагаха в леглото. А сутрин бързах, куцукайки, на работа, като носех със себе си все повече и повече внушителни обеди.

Вече не можех да чета и не взимах книги от библиотеката. Разходките с познати момичета също трябваше да се прекратят. Превърнах се в истинско работно говедо. Само работех, ядях и спях; а мозъкът ми през цялото време дремеше. То беше някакъв кошмар. Работех всекидневно, като се смятат и неделните дни, и отдалече мечтаех за единствения свободен ден, който ще ми дадат, като изтече месецът: реших, че цяло денонощие ще лежа в кревата и ще си отспя.

Най-странното в цялата тази работа е това, че през цялото време не турих в устата си нито капка и за вино дори не си спомнях. А между това знаех, че при прекомерна работа хората почти винаги започват да пият. Виждал съм такива случаи и понякога сам съм прибягвал към това след тежък труд. Но бях така малко склонен към алкохолизъм, че дори не ми минаваше през ума да търся облекчение в пиянството. Приведох този пример, за да докажа, че нямах ни най-малко вродено разположение към алкохолизъм. Цялата същина на този пример е в това, че после, след много години, постоянното съприкосновение с цар Алкохол все пак най-после възбуди у мене желание да пия.

Неведнъж забелязвах, че огнярят от дневната смяна ме поглежда някак странно. Най-после той се реши и ми каза всичко, започна с това, че взе от мене клетва да не го издам. Директорът му забранил да ми казва това и той рискувал да изгуби мястото си. Той ми разправи за двамата работника, които работели преди мене — един за дневната, друг за нощната смяна. Аз получавах трийсет долара за работа, за която те получавали осемдесет. Огнярят призна, че щял да ми открие тази тайна и по-рано, но бил уверен, че няма да издържа и ще напусна. А сега той видял, че аз простори копая гроба без всякакъв смисъл. Според неговите думи аз просто подбивам цената на труда и отнемам работата на двама души.

Като американец, при това и самолюбиво момче, аз не напуснах отведнъж. Зная сам, че това би било глупаво от моя страна, но реших да не оставям работата, докато не докажа на директора, че мога да я изпълнявам, без да падна. Тогава именно ще напусна и той ще разбере какъв отличен работник губи.

Така и направих — което бе крайно глупаво. Продължих да работя, докато към шест часа не изсипах последните колички въглища. След това отидох да заявя, че се отказвам от мястото, а заедно с това и от надеждата да науча електротехническото дело чрез изпълнение работата на двамата възрастни мъже за заплата, която се дава само на малки момчета. А след това си отидох у дома, повалих се да спя и спах цяло денонощие.

За щастие аз не стоях дълго на тази електрическа станция и не успях да се пресиля. Впрочем цяла година след това трябваше да нося кожени ремъци като гривни. Затова пък тази работа на един дъх ми внуши пълно отвращение към физическия труд. Чисто и просто аз вече не исках да работя. Ставаше ми зле само като помисля за работа. Дори ако никога не се настаня здраво някъде — не е ли все едно? По дяволите всякакви усилия да изуча някой занаят! Несравнено по-добре е да скиташ по света и да се веселиш, както правех по-рано. И тогава пак тръгнах да скитам. Този път се насочих към изток по траверсите на железопътната линия.

Глава 21