Цар Алкохол

Все пак аз не се добрах до виното по простата причина, че най-близката кръчма беше далеч една миля и половина от нашата пералня. Но това доказва само, че гласът на цар Алкохол не се чуваше толкова силно в моите уши. Ако той беше по-силен, аз нямаше да се спра пред десет пъти по-голямо разстояние, за да намеря вино. А от друга страна, ако имаше кръчма наблизо до ъгъла, без друго щях да се напия. Ала при сложните обстоятелства аз прекарвах своя единствен свободен ден под сянката на дърветата с празничните вестници и умората ми беше тъй голяма, че дори тяхната повърхностна пяна не бе по силите ми. Хумористичното приложение извикваше бледна усмивка на лицето ми и след това аз неизменно заспивах.

Макар че докрай не се подчиних на цар Алкохол, докато работих в пералнята, все пак той ми оказа известно влияние. Аз чух неговия зов, почувствувах глада на желанието, тъгата на наркотика. И това подготви у мене почва за по-силно влечение в последните две години.

Главната особеност на това влечение беше тая, че то се развиваше изключително в моя мозък. Моят организъм не искаше алкохол и по-скоро, наопаки, чувствуваше отвращение към него. Когато работех на електрическата станция, аз се уморявах физически и желанието да пия никога не проникваше в съзнанието ми. Но когато, след като издържах приемните изпити за университета, почувствувах умствена преумора, веднага се напих. В пералнята пак страдах от физическа преумора, която по сила не можеше нито дори приблизително да се сравни с умората от работата на станцията. Но разликата беше в това, не тогава умът ми още спеше. Между онова време и работата в пералнята пред мене се откри царството на разума. Когато возех количката с въглища, умът ми спеше; когато работех в пералнята, моят ум жаден за деятелност, търпеше кръстни мъки.

И безразлично дали се поддавах на чара на цар Алкохол, както в Бенишия, или се обуздавах, както в пералнята — семената на влечението към него даваха издънки.

Глава 25

След пералнята сестра ми и мъжът й ме наредиха за Клондайк. Това беше първото пътуване към тая страна за злато, което започна през есента на 1897 година. Аз бях на 21 година. Физически се чувствувах много добре. Помня как в края на прехода от 28 мили, с товар, през Чилкутския превал, от брега на Дайе към езерото Линдерман, аз не само не оставах назад от индианците, но дори веднъж ги преварих. Преходът от последната спирка до Линдерман е три мили. Аз минавах това разстояние по четири пъти на ден дотам и назад и всеки път, когато отивах за Линдерман, носех 150 фунта товар. Другояче казано, аз правех по ужасен път 24 мили, от които 12 под тежестта на 150 фунта.

Да, аз изпратих кариерата по дяволите и пак тръгнах из пътя на приключенията — да търся щастие. И разбира се, из пътя на приключенията срещнах цар Алкохол. Из тоя път както винаги се трупаха мъжествени рицари, романтици, скитници и търсачи на приключения, които лесно понасяха глада, но не можеха да минат без уиски. Уискито вървеше в крак с тях, а брашното лежеше небутнато край пътя, в ямите за пазене припасите.

За щастие трима от моите другари не пиеха. Затова аз пиех доста рядко само когато попадах в компания, която пие. Имах между припасите си кварта уиски, но през време на пътуването не я отварях. Едва шест месеца по-късно, когато стояхме в самотния лагер я отворих за доктора, който трябваше да оперира един болен без упойка. Докторът и пациентът пресушиха наедно моята бутилка. Чакаше ги операция.

След една година се върнах в Калифорния, за да се оправя от скорбута, и узнах, че баща ми е умрял и че по такъв начин аз оставах главна и единствена поддръжка на семейството. Ако ви кажа, че от Берингово море до Британска Колумбия пътувах с един параход като огняр, а оттам до Сан Франциско като пасажер на палубата, ще разберете, че не донесох от Клондайк нищо друго, освен скорбута.

Бяха тежки времена. Мъчно беше да се намери някоя случайна работа. А можех да се надявам само на нещо подобно, защото все още не знаех никакъв занаят. За кариера не мислех. Бях свършил с нея веднъж завинаги. Сега върху мене лежеше грижата да намеря препитание за две гърла освен моето и да запазя покрива над нашите глави. При това трябваше още да се снабдя със зимен костюм, защото моят го биваше само за през лятото. Съвсем необходимо беше да намеря веднага някаква работа. След това, като отпочина малко, бих могъл да помисля и за бъдещето си.

В тежки времена безработицата се отразява преди всичко върху неквалифицираните работници. Аз не знаех нищо друго освен пералното и морското дело. Отговорността пред семейството ми пречеше да отплавам в морето, а работа в някоя пералня не успявах да намеря. И седях така без работа. Името ми бе записано в пет кантори за търсене на работа. Дадох обявление в три вестника и обиколих всичките си малобройни познати, които можеха да ми помогнат да намеря работа. Но те или не можеха, или не искаха да направят това.