Цар Алкохол

През този период от живота си аз изобщо нямах представа какво е коктейл. Когато излезе първата ми книга, неколцина приятели от Аляска, членове на бохемски клуб в Сан Франциско, устроиха в моя чест вечеря в клуба. След вечерята ние се настанихме в чудесните кожени кресла и започнахме да поръчваме напитки. Никога не бях чувал дотогава такъв голям брой вина и ракии. Не знаех какво е ликьор и не разбирах, че „шотландка“ значи просто уиски. Бяха ми познати само ония питиета, които са достъпни за бедняците и се пият из кръчмите в пограничните и пристанищни градове — евтина бира и съвсем евтино уиски, което се наричат просто уиски, а не другояче. Бях в пълно смущение, като не знаех на какво да се спра, и лакеят насмалко щеше да падне в несвяст, когато си поръчах за питие след вечерята червено вино.

Глава 27

Колкото растяха успехите ми на литературното поприще, условията на живота ми се подобряваха и хоризонтът му се разширяваше. Аз си определих задължителен урок: да написвам и да преписвам на машината по хиляда думи на ден, без да се изключват неделните и празничните дни. Освен това продължавах да се занимавам усилено, макар и не толкова напрегнато, както по-рано. Сега си позволявах да спя по пет часа и половина в денонощие — принудих се да си прибавя половин час. Материалният успех ми даваше възможност да отделям повече време за физически упражнения. Сега яздех повече велосипеда главно затова, защото той вече не отиваше хронически в заложната къща. Боксувах, фехтувах, ходех по ръце, правех скокове в ширина и в дължина, стрелях в цел, хвърлях диск и плувах. И се убедих, че физическата работа иска повече сън, отколкото умствената. Имаше нощи, когато физическата умора ме караше да спя по шест часа, а понякога, при особено силна умора, дори цели седем. Ала на подобни сънни оргии се отдавах рядко. Имах още толкова много работи да науча, толкова много да свърша, че, когато спях седем часа, започвах да се ядосвам на себе си и винаги от все сърце благославях оня, който е измислил будилника.

При това, както и по-рано, не чувствах никакво влечение към алкохола. В мене живееше още твърде много чудесна вяра, аз бях с твърде повдигнато настроение. Бях социалист, стремях се да избавя човечеството от всички злини, а алкохолът не можеше да предизвика нито сянка от оня възторжен подем, който ми даваха моите идеи и идеали. Моят глас, подкрепен от литературните успехи, като че ли получи по-голяма тежест. Поне писателската слава ми събираше многобройни слушатели, които никога не би привлякла репутацията ми на оратор. Започнах да получавам покани от клубове и всевъзможни организации с молба да изложа публично своите идеи. Аз се борех за право дело, продължавах да се уча и да пиша и цялата тая работа ме поглъщаше цял.

Дотогава имах един твърде ограничен кръг познати, но сега започнах малко по малко да влизам в обществото. Често ме канеха на гости, особено на вечери, където се запознавах с множество хора, материално по-осигурени от мене. И мнозина от тях пиеха. Те пиеха не само когато са на гости, но и у дома си и ме черпеха, когато отивах у тях. При това нито един от тях не можеше да се нарече пияница. Те пиеха умерено и аз също пиех умерено с тях като гостенин и приятел. Не ламтях за вино, не чувствувах към него нито влечение, нито отвращение.

Сега вече имах свой дом. Когато канят човека на гости, той естествено трябва да кани гости. Това е един от признаците на увеличено благосъстояние. Понеже по другите къщи винаги ме черпеха с вино, не ми оставаше друго, освен да черпя приятелите си със същото. Затова аз се снабдих у дома със запас от бира, уиски и червено вино, които оттогава вече не изчезнаха от моята къща.

И все пак през целия този период аз не чувствувах ни най-малко влечение към алкохола. Пиех, когато пиеха другите, за да не развалям компанията, и понеже ми беше безразлично какво ще пия, пиех всичко, каквото пиеха моите съчашници. Когато всички пиеха уиски, пиех уиски и аз; ако всички пиеха сироп — и аз пиех с тях. А когато у дома нямаше гости, не турях в уста нищо спиртно. В работната ми стая винаги имаше стъкло уиски, но по цели месеци и години не чувствувах желание да пия сам.

Когато вечерях на гости, с удоволствие ловях ласкавия, приветлив блясък на предтрапезния коктейл, той ми изглеждаше много приятен и примамлив. Ала високото напрежение на жизнената енергия и душевният подем, който не ме напускаше, ми даваха възможност прекрасно да минавам и без него, така че у дома никога не намирах за нужно да пия преди вечеря коктейл, когато сядах на трапезата сам.

От друга страна, помня един много интересен човек, малко по-стар от мене, който често идваше у дома на разговор. Той обичаше уиски и ние често седяхме с него по цял ден и пиехме чашка след чашка, докато и двамата започвахме да чувствуваме действието на алкохола. Но защо тогава правех това? — Не знам, навярно под влияние на старата изработена привичка и като отзвук от предишни дни и нощи, прекарани с чаша в ръка между пиячи.