Цар Алкохол

Освен това аз вече не се страхувах от цар Алкохол. Аз бях в оня извънредно опасен стадий на сближение с него, когато човек е наклонен да се смята, че е господар на алкохола. Това убеждение намираше потвърждение и в това, че бях успял да се откажа от пиенето през дългите години на труд и учение. Аз можех по желание да пия, да откажа да пия или да пия, без да се напивам; а главно — ясно съзнавах, че не чувствувам наклонност към пиенето. През този период пиех изключително по същата причина, по която на времето бях се напил със Скоти, китоловеца и пирата на стриди. Така постъпваха мъжете, пред които и аз исках да се покажа мъж. Всички тия блестящи хора — търсачи на приключения в областта на мисълта — пиеха. Прекрасно. Защо да не пия с тях? Та аз бях тъй уверен, че няма защо да се страхувам от алкохола. Така продължава няколко години. Понякога изпивах доста много, но такива случаи бяха редки. Те нарушаваха работата ми, а аз не исках моята работа да се нарушава от нищо. Помня как прекарах няколко месеца в Лондонския Ист Енд, работейки над една своя книга. Там трябваше повечето да се движа между най-лошия измет на долните класи и през това време няколко пъти се напивах и много се ядосвах на себе си, защото алкохолът нарушаваше вървежа на работата ми. Ала и там аз се поддавах на опиването само затова, защото, тръгнал из пътя на приключенията, не можех да избягна срещата с него.

Имаше и такива случаи, когато, облягайки се на своето дълго познанство и близост с цар Алкохол, аз взимах участие в пиянски състезания с други мъже. Разбира се, това се случваше само в пътя на приключенията по различни части на земното кълбо и се дължеше само на моето самолюбие. Какви странни форми взема понякога самолюбието — то принуждава човека да не пие само за да докаже на другите каква яка глава има. Ала това странно самолюбие съществува не само на теория — то е несъмнен факт.

Веднъж например една група млади революционери ме поканиха като почетен гост на едно пиянство. Това е единственото истинско пиянство, на което изобщо съм присъствал. Аз приех поканата, без да разбера същността на работата. Помислих, че ще чуя пламенни и възбудени речи, макар че някои от присъстващите ще пийнат малко повече, оказа се обаче, че тези гуляи били любимо развлечение на буйните младежи, които разпръскват досадата на катадневността, като напиват по такъв начин хора, които се ползуват с уважение. Както узнах после, на по-предишния им гуляй присъствувал друг почетен гост — един талантлив млад радикал, който нямал обичай да пие; те го напили до пропълзяване.

Като се озовах между тях, аз разбрах каква е работата, и почувствах как глупавата мъжка гордост се събужда у мене. Ще им покажа аз на тези хлапета! Ще видят те кой от нас е по-издръжлив и по-як, кой има по-силна воля и характер, стомах и глава, кой е способен повече от другите да се доближи до свинята и по-малко да се издаде. И тези сукалчета, с жълто по устата, си въобразяват, че ще могат да ме надпият.

Това беше чисто и просто изпитание за издържливост, а никой мъж не ще се съгласи да се признае за по-слаб от другите. Тфу — бира! Аз бях успял през това време да свикна с по-скъпи питиета и от много години не бях помирисвал бира. Но на времето си бях пил бира с истински мъжаги и затова сега бях уверен, че ще съумея да покажа нещичко на тези бебета. Гуляят започна и аз трябваше да се състезавам с най-силните от тях. На някои участници се позволяваше да напускат състезанието, но не и на почетния гост.

И всички сериозни нощи, които бях прекарал без сън, всички книги, които бях прочел, цялата мъдрост, която бях всмукал, всичко побледня и отстъпи пред маймуната и тигъра, които се надигнаха у мене от пропастта на моята атавистична наследственост, ревнива и жадна, разпалваща в душата ми похотливото желание да надмина по свинство свинята.

Когато гуляят се свърши, аз все още се държах на крака, ходех право и не се клатушках — което съвсем не можеше да се каже за никого от моите домакини. Спомням си как един от тях бе се спрял на един ъгъл на улицата и плачеше от яд, че аз съм бил трезвен. Те не можеха нито да си представят с цената на какво желязно усилие (възможно само благодарение на дълга тренировка) аз задържах съзнанието в плуващия си мозък, запазвах властта над мускулите и речта си, не позволявах на гласа си да се пречупва и отслабва и продължавах последователно и логично да мисля. При туй аз се изхитрих и да им се смея. Не бях аз, който излезе изигран в това състезание, аз се гордеех с победата си. Дявол да го вземе, аз и сега се гордея с нея. До такава степен странно е създаден човекът.