Цар Алкохол

Но на другия ден не написах задължителните хиляда думи. Чувствувах се болен, отровен и цял ден не можах да си намеря място. Трябваше да чета една публична лекция, прочетох я и съм уверен, че тя не беше по-добра от моето самочувствие. Някои от моите снощни домакини се явиха на лекцията и седнаха в предните редове, очевидно с цел да забележат у мене следи от снощната вечер. Не знам какво успяха да забележат, но по някои признаци се убедих, че те се чувствуват не по-добре от мене, и намерих в това известно утешение.

— Никога вече — заклех се аз. И наистина оттогава никой не е успявал да ме въвлече в подобно състезание. То беше последното, в което взех участие. О, случваше ми се да пия и след това, но пиех по-благоразумно, по-умерено, без всякакво съревнование. Ето по този именно начин хората стават привични пияници.

Ще приведа още един пример за доказателство, че през този период на живота си аз пиех само за другарство. Пътувах през Атлантическия океан с „Тевтоник“. От самото начало на пътуването се сприятелих с един англичанин, специалист по кабелите, и с един млад испанец, член на някаква параходна фирма. Те пиеха само „конска шия“ — сладко и студено питие от ябълкова или портокалова кора, което се поднасяше във високи чаши. И през целия път аз пиех само „конска шия“. От друга страна, ако излезеше, че моите приятели предпочитат уиски, аз щях да пия с тях уиски. Не трябва от това да се заключава, че бях просто слабохарактерен човек. Мене ми беше все едно какво ще пия, никакви съображения от нравствен характер в това отношение нямах. Младостта ме правеше силен, аз не чувствувах никакъв страх от цар Алкохол и смятах, че лесно мога да се откажа от него, щом поискам.

Глава 28

Аз още не бях готов да сложа ръката си в ръката на цар Алкохол. Колкото растях, моят успех ставаше по-голям, доходите ми се увеличаваха, а светът все по-нашироко и по-примамливо се разтваряше пред мене. Цар Алкохол започваше да играе все по-голяма роля в моя живот. Но нашето общуване се ограничаваше за сега само с обикновено познанство. Аз пиех само за да поддържам компания, и когато бях сам, никога не се докосвах до спиртни питиета. Понякога се напивах, но смятах подобно опиянение само като данък, при това достатъчно лек, който бях длъжен да плащам на обществото.

В това време аз бях още така далече от цар Алкохол, че дори в периоди на отчаяние, което понякога ме завладяваше, не се обръщах към него за помощ. Имах тогава големи неприятности, житейски и сърдечни, които сами по себе си нямат отношение към този разказ, но във връзка с тях преживях интелектуални бури, непосредствено свързани с историята на моите отношения с цар Алкохол. Моето положение беше не съвсем обикновено. Бях се отдал твърде страстно на позитивната наука и твърде дълго живях позитивен живот. Увлечен от пламъка на младостта, изпаднах в обикновената грешка и започнах твърде жестоко да гоня истината. Смъкнах нейните покривала и в ужас отстъпих пред страшния й образ. Всичко това се свърши така, че аз изгубих красивата си вяра почти във всичко, освен в човечеството, по право в оная негова част, която наистина е надарена с извънредна сила.

Такива продължителни припадъци на песимизъм много добре са познати на повечето хора, за да заслужава да се простирам върху тях. Достатъчно ще бъде да кажа, че аз понасях болестта си много тежко. Мислех за самоубийство с хладнокръвието на гръцки философ и съжалявах само, че толкова мои близки зависят от мене, понеже се нуждаят от храна и подслон, които аз им осигурявах. Ала това бяха само нравствени съображения. Спаси ме обаче едничката оцеляла илюзия — Народът.

Всичко онова, заради което бях прекарвал нощи без сън и заради което се борех, ми измени. Успехът — аз го презирах. Славата — тя беше изстинала пепел. Обществото — мъжете и жените, които стоят над изметта на пристанището и палубата — аз бях потресен от тяхното отблъскващо умствено равнище. Женската любов — тя струваше не повече от всичко друго. Парите — но аз не можех да спя на повече от едно легло наведнъж. А защо ми е доход, който покрива сто пържоли на ден, щом мога да изям всичко на всичко само една? Изкуството, културата — пред лицето на железните факти на биологията — те ми изглеждаха смешни, а техните служители — още по-смешни.

Всичко това показва колко тежко бях болен. Аз съм роден боец и всичко, за което бях се бил досега, изведнъж се оказа празен брътвеж. Оставаше Народът. Моята борба бе свършена, но все пак аз виждах пред себе си още едно знаме, за което си струваше човек да се втурне в бой — Народа.