Царството

Нямах представа колко дни продължавам така. Прекосих голяма степ, оголена като кост от силния вятър. Спуснах се в клисурата, която предполагах, че ще ме смъкне право в дълбините на преизподнята, изкачвах планина след планина, пълзях през разни проходи, докато най-накрая залитнах надолу по един сипей и стигнах края на буйна гора на дъното на долина. Не знаех къде се намирам, но имаше корени и дървесни кори, които ставаха за ядене, а от глетчерите се спускаха малки поточета, чиято студена вода разхлаждаше болезнено сухата ми уста. Най-накрая, вече на прага на пълното изтощение, видях най-необикновената гледка, която някога се беше изправяла пред мен - дори по-шокираща от самия цар на Шангри Ла или ужасната клетка, която трябваше да стане негова погребална клада. Намирах се на високо, оголено от вятъра плато, но в далечината виждах нещо, за което в своето изтощение и лудост си помислих, че е бостанско плашило. Висока фигура, тънка като пръчка, застинала в пълна неподвижност, сякаш неуссщаща студ и горещина. Приближих се и помахах с ръка. Нямаше отговор. Стигнах при човека - монах, самотен отшелник, напълно луд. Само Бог знаеше какво прави тук, на километри от всичко. Монахът стоеше на един крак в позата на жерав, ръцете молитвено събрани, десният крак изпънат, а левият свит и опрян в слабините. Направо не можех да повярвам на очите си. Долепих се до лицето му и се опитах да привлека вниманието му. Може би имаше малко храна и вода и би могъл да ми каже къде се намирам. Нищо не можах да получа от него! Нищичко! Молих се, крещях и накрая се разплаках в краката му, но той нито веднъж не ми отговори. Просто продължаваше тъжно да мърмори молитви под нос. Вероятно беше тук от дни или седмици - не можех да определя. Не носеше със себе си и троха хляб, нито зрънце цампа, дори бутилка с вода нямаше. Нищичко освен дрипите, с които беше облечен.

Може би си мислеше, че съм демон или халюцинация. Никой не прекосява това плато, особено пък бял човек. За него не съществувах. Приех това като знак, че човечеството ме е изоставило. Дори ми хрумна, че вероятно съм мъртъв и затова той не ме вижда. Бях орисан да продължавам да бродя като дух и никой никога нямаше да научи каква е моята съдба и какво откритие съм направил. После ми хрумна една последна идея или поточно, тя се появи право в главата ми или още по-точно, появи се една хексаграма, отговаряйки на моя въпрос: Какво да правя?

Оракулът говореше с мен. Нали разбирате, вече нямах нужда от гадателните пръчици и самата книга. Вече бях в съзвучие с неговите сили и сега той ми говореше направо и от дългите години практика знаех точно какво иска хексаграмата да направя. Извадих костената тръба, намотах около нея верижката на журналистическата си карта, после бръкнах в раницата и извадих химикалка. Бях изгубил дневника си и нямах дори късче хартия, но за щастие на дъното до чулен метока напипах малка картичка с Далай Лама. Винаги, когато пътувам, нося картички с Далай Лама - те са превъзходни подаръци, особено след като разпространяването на неговия образ в Тибет е забранено и заради това хората ги ценят още повече. На гърба написах няколко последни думи. Подозирах, че вече са намерили мой заместник в Делхи и бе съвсем естествено да предположа, че това си ти, Нанси. Затова пратката беше адресирана до теб. Дан Фишър винаги ми е обещавал, че ще се вслуша в съвета ми.

Обаче веднага щом осъзнах това, ми просветна защо следях кариерата ти през всички тези години. Предполагах, че го правя, защото си добра журналистка, най-подходящата кандидатка да ме замести в работата. Истината е, че Оракулът имаше намерение ти да си моята царица и както винаги, беше почнал своите машинации много отдавна. Използвал ме е да те насочвам, оставяйки ме да си мисля, че върша това по своя собствена воля. Аз обаче го бях подвел. Бях съсипал грижливо изработените му планове. Щях да умра тук в пустошта и ти никога нямаше да успееш да стигнеш до Шангри Ла.

След това приложих едно тайно докосване, което бях научил при изучаването на древните Ба Гуа²³. Докоснах врата на монаха точно под лявото му ухо и произнесох своята заповед: „Занеси тази тръба на Далай Лама в Индия, той знае какво да направи с нея: ще я предаде на полицията". Техниката за внушения Ба Гуа е много силна, но не знаех дали ще успее да проникне през лудостта или хипнотичното състояние на монаха. Ала трябваше да опитам. След това, когато стигнах до точката да рухна окончателно, се обърнах и поех по голото нажежено плато, макар крайниците да ме боляха ужасно, оставяйки лудия монах щръкнал в нажежената камениста пустош.