Царството

- Разбира се, в началото полицаите не му вярват. Смятат, че е луд. Събличат го гол и му дават да избира между комплект американски дрехи и бежанско одеяло. Той избира одеялото. Точно се готвят да го претърсят за отрова, когато стисва здраво челюсти и строшава ампулата с цианид, вградена в един от зъбите му. Закопават го в гората в безименен гроб.

Нанси го прекъсна. В гласа ѝ имаше страх.

- Херцог, защо ни разказваш това? Нима съчувстваш на този зъл човек? Затова ли тръгна по стъпките на баща си?

- Дете мое, дали му съчувствам или не, това няма никакво значение. Моят баща Феликс Кьониг се е срещал с този „зъл човек", както ти го нарече. Няколко пъти. Той ми каза, че този човек идвал от вселена с различна етика. Няма смисъл да бъде съден според обичайните критерии. Бил като африкански шаман. Един монах воин от друг свят. Не бил европеец, ръководен от законите на съвестта и етиката на юдео-християнската цивилизация. Защото през дванайсетте години от идването на власт на нацистите, на бреговете на Рейн е издигната напълно нова цивилизация, родена е нова етика, етика, напълно различна от всичко преди нея...

Сега се намеси и Джек:

- Прекрасен начин да се говори за банда престъпници!

Настъпи мълчание, сякаш трансът на Херцог сс наруши от прекъсванията. След малко обаче от мрака отново се понесе култивираният му безстрастен глас:

- Да наричаш тези хора бандити показва само колко плашещо беден е твоят ум. Ако си способен да съдиш нацистката мистерия само с аршина на обикновения морал, никога няма да я разбереш. Ще си като съдиите в Нюрнберг или тези на процеса срещу Айхман в Ерусалим и само ще разкриеш своето собствено лицемерие и морален вакуум. А ние всички знаем, че природата се отвращава от вакуума. Онова, което правиш, е да приготвяш почвата за друг холокост...

- Как смееш да ми говориш така...

Нанси сложи успокоително ръка върху рамото на Джек.

- Джек, остави го да се изкаже.

За пореден път в мрака се понесе стържещата кашлица и след малко Херцог продължи:

- Естествено, че момчето се ядосва. Неприятните истини винаги имат подобно въздействие. Той е научен на материалистичната представа за историята с цялото ѝ неправилно лицемерие: галопиращата инфлация и гневът срещу договорите след края на Първата световна война карат германците да изберат водач, който се оказва зъл маниак. Традиционната история иска да обясни войната с тези оскъдни средства, но човекът, арестуван на моста „Бремервьорде", не може да бъде просто отхвърлен като един от шепата луди. Арийската раса е призована да отхвърли чуждите богове и да се завърне към своите източници. Тя е призована от сили извън нейния контрол.

Ужасена от онова, което чува, Нанси заекна за думи:

- Как може да говориш така... Те изпратиха твоя баща на смърт, те искаха Сталинград да стане негов гроб...

Херцог я прекъсна:

- Баща ми можеше да вижда отвъд тези дребни хорица: Хитлеровци, Химлеровци, всички тия тъпи шапкари. Не му пукаше за тях - той можеше да вижда чак до Шангри Ла и беше наясно какво става в действителност. Защо на евреите е разрешена Обетованата им земя и тяхната история, а на арийците не? Защо на тибетците е разрешено същото, но не и на арийците? Моят баща бил верен на истината, не на нацисткия режим. Искал е да каже на германския народ откъде произлиза и да му покаже неговата съдба. Веднъж го помолих да ми разкаже за Сталинград, за сраженията през зимата по улиците, из развалините, за дивите, безмилостни битки. Дали са го накарали да намрази мечтата, която става причина за войната? Дали са го накарали да съжалява за пробуждането на германското минало, Книгата Дзян и Шангри Ла? Исках да признае, че всичко е било варварство и че Сталинград му го е разкрило - вместо това той ме погледна със сълзи в очите и каза: „Беше върховно". Тогава не го разбрах, но сега го разбирам. О, да, сега вече го разбирам.

Джек не можеше да мълчи повече. С настойчив глас изстреля:

- Херцог, напълно си се побъркал. Луди психопати, готови всичко да извинят. Освен това прекоси моралната граница и отиде твърде далеч.

- Не. Аз бях в Шангри Ла и видях Книгата Дзян. - Херцог замълча за малко. - Ще ви разкажа и тогава ще разберете. Вие също ще разберете и ще знаете истината.

Тримата чуваха затрудненото му дишане в тихата нощ. После заговори отново и сега гласът му беше по-дълбок, малко по-тих, но като че ли по-силен и по-ожи-вен - сякаш някой друг говореше чрез него.

52