Царството

- Той няма нужда само от вода, а от лекарства - обясни той и извади шишенце с хапчета.

Дзиен го огледа недоверчиво.

- Съмнявам се, че ще успеем да го накараме да ги преглътне.

В този момент Херцог започна да издава някакви звуци.

- Лу... лу...

В първия момент им се сториха като предсмъртни хрипове, но по-късно се превърнаха в разпознаваем опит за говорене. Дзиен погледна към двамата западняци с безмълвна молба.

- Какво казва? Какво иска?

- Не знам - вдигна рамене Джек.

- Лу... - хъхреше Херцог, - лу...

Точно в този миг Нанси я видя и изпищя:

- Лула. Ето там на пода. Иска лулата.

На една ръка разстояние от умиращия лежеше тънка черна опиумна лула.

Дзиен подаде запалката на Джек и вдигна лулата, за да погледне в главата.

- Празна е. Да се надяваме, че някъде има още... Нанси гледаше невярващо изпитото, с прилепнала по черепа кожа лице на умиращия мъж. Сухите устни отново се раздвижиха. Тя виждаше как бавно се обръща езикът му. Джек извади бутилка с вода и ѝ я подаде. Тя отви капачката, допря гърлото до устните на Херцог и внимателно вля няколко капки в устата му. Мъжът бавно изви очи към нея и промълви една-едничка дума:

- Колан.

Дзиен отметна найлона и пред тях се показа съсипано скелетоподобно тяло, завито надве-натри с мръсни парцали, краката му бяха покрити с рани. Кесията за пари беше закачена на изпосталелите му хълбоци, Дзиен я отвори наполовина, порови вътре с пръсти и извади топче опиум.

После започна да действа бързо: затопли опиума на върха на ножа. Когато започна да тлее, го сложи в главата на лулата. След това пъхна нефритения мундщук в устата на Херцог и го задържа там.

- Готово, хвани я, вече можеш да си дръпнеш.

За миг потънаха в мълчание, вторачили очи в проблясващите въглени в главата на лулата. Когато Херцог вдиша, въглените се разпалиха.

- Продължавай да вдишваш - окуражи го Дзиен. Главата отново потъмня, но после светлината в нея се усили. В този момент тънка като пръчка ръка се протегна и стисна ствола на лулата. Дзиен го пусна и клекна до носилката, докато приличният на привидение човек продължаваше да пуши.

Две минути по-късно костеливата ръка остави лулата да падне в пясъка. Никой от тях не смееше да наруши мълчанието. Чакаха несигурни и неспокойни. След като се напуши, Херцог обърна глава към тях.

- Благодаря.

Той се закашля и постави костеливата си ръка на устата.

- Може ли да получа още малко вода?

Нанси внимателно опря бутилката в устата му. Този път Херцог отпи няколко глътки.

- Много благодаря!

Гласът му вече не беше такъв, какъвто го помнеше, а по-тънък, опустошен от болестта му. Едва го долавяше и тя се чудеше как навремето беше толкова харизматичен и силен човек. Въпреки всичко обаче долавяше следи от това минало, но не беше сигурна какви. Криещата се в погледа сила, когато обърна очи към нея, която я накара мълчаливо да погледне надолу. Никой не знаеше какво да каже и пещерата бе обгърната от мълчание, докато привидението не заговори отново:

- Моля... може ли някой да ми помогне? Имам нужда... от нещо като възглавница... иначе ми е трудно да говоря... да дишам...

Гласът му заглъхна в трепкащата светлина от запалката. Джек използва раницата си за временна възглавница и внимателно отпусна главата на мъжа върху ѝ. Той изстена, когато Джек я повдигна, и въздъхна с доволство, когато се отпусна на раницата. Очите му отново се отвориха и той огледа подред лицата им, докато погледът му отново се спря на Нанси. Този път тя не отклони очи и се наведе към него, за да чуе какво шепне:

- Нанси Кели, радвам се, че най-сетне дойде.

Очите му се затвориха отново и след няколко секунди пак се отвориха. Сега за пръв път в ъгълчетата на устата му се появи отсянката на крива усмивка.

- Всеки магьосник има нужда от медиум, а всеки цар от царица. Изпратиха за теб и ти най-сетне дойде.

- Бълнува - обади се Джек. - Сигурно е още трескав.

- Почакай - вдигна Нанси ръка. - Херцог, ние знаем защо си дошъл в Пемако, знаем какво си търсил. Твоят баща е Феликс Кьониг и ние знаем, че си търсил нацистката арийска мечта. Говорих с Мая, аз...

Но тогава замълча, защото всичко, което можеше да се сети да каже, звучеше погрешно. Харизмата на Херцог започваше да работи и да се носи из пещерата. Тя си представи неговия дух, неговата сила да изпълват цялата долина под тях. Почувства се малка и незначителна до него. Най-сетне го беше намерила, но нямаше представа откъде да започне.

Джек попита настойчиво:

- Антон, какво ти се е случило? Какво правиш в Тибет и къде е тертонът? Къде са монасите?

Херцог не отговори. Джек продължи отчаяно да настоява.

- Антон, какво ти се е случило?

Най-накрая привидението отговори:

- Намерих го и сега зная истината.

Джек и Нанси се спогледаха объркани. После тя се приближи до него и заговори много ясно, в случай че беше наистина трескав.

- Открил си термата? Намерил си Книгата Дзян?

Херцог направи болезнена гримаса и затвори очи за секунда. След това заговори:

- Скъпо дете, подбуждана си от сили, които не можеш да проумееш. Преследвала си ме отчаяно, но всъщност не знаеш защо. Вярно ли е?