Царството

Нанси знаеше, че това е истина. През цялото време, докато се бореше със своята несигурност, никога не беше разбрала напълно какво я бе накарало да тръгне за Тибет, защо изобщо върши това, защо е решена да намери този човек, когото почти не познава. Въпросът я смущаваше и когато си го задаваше, не намираше отговор и пак изпитваше смущение. Беше го оставяла настрана, но се връщаше отново и отново. Беше притеглена и дори призована и сега осъзна с неприятно усещане, че през цялото време нейните действия не са били самостоятелни, а движени и от нещо извън нея.

- Аз дойдох, за да те намеря - заекна тя. - Дойдох да науча какво се е случило с теб.

- Е, наистина ме намери, но вече е много късно.

Джек го прекъсна нетърпеливо:

- Херцог, къде е термата? Къде с Книгата Дзян? Какво пише в нея?

- Джек Адамс, ти си добър човек, но си ужасно прост и никога няма да разбереш.

- Антон, не бъди толкова арогантен - възкликна американецът, изненадан от високомерието на своя познат. - Ти си този, който не разбира. Обсебен си от тибетските суеверия и нацисткия окултизъм. Виж докъде се докара.

- Глупости. Ти си просто едно глупаво американско момче, повярвало прекалено много в лъжите, които са му били наговорени за света. Ти си прекалено голям материалист, за да разбереш истината.

- Херцог, как смееш да се държиш покровителствено с мен?

Нанси се намеси, за да го прекъсне:

- Джек, моля те, остави го да се изкаже - настоя тя и погледна надолу към умиращия.

Херцог се закашля и тя видя с изненада, че ужасно опустошеното му лице се изкривява в нещо, което наподобява усмивка. Лицето му приличаше повече на смъртна маска, толкова съсухрен и отслабнал беше. Нанси отново трепна, но потисна импулса да се дръпне и не отмести очи под неговия поглед.

- Момчето не ми вярва, но аз не съм и очаквал това. Ти поне ще разбереш. Затова те повиках с костта. Нали разбираш, работих за този миг в продължение на години. Подпомагах кариерата ти, подшушнах на главния редактор да те повиши, но дори аз не знаех защо го правя. Или по-скоро смятах, че го правя просто защото виждам големите ти заложби на журналистка. Но така постъпват царете на Шангри Ла. Ние винаги сме последните, които разбираме подбудите за своите постъпки. Изпратих ти костта според указанията на Оракула. Оракулът знаеше, че ще занесеш костта на Джек Адамс. Той беше единственият човек в Делхи, който можеше да я идентифицира, и единственият, който можеше да те доведе тук. Щом видя костта и разбра нейното значение, не можа да устои на подтика на своята суетност. Разбираш ли? Оракулът е знаел, че той ще бъде готов на всичко, за да разбере къде съм я намерил. Костта беше съвършената примамка.

Херцог замълча и погледът му сякаш се разфокусира, като че потъна в спомени, сякаш наистина виждаше тях, а не трепкащите сенки по стените на пещерата.

51

Антон Херцог можеше да вижда далеч назад в миналото. Лежеше като каменен рицар в огромна катедрала, главата му отпусната на възглавница, а студените му ръце скръстени на гърдите. Щеше вечно да лежи тук. Само да можеше да им разкаже някои от нещата, които беше видял. Той се закашля силно и гърдите го прерязаха. Знаеше, че белите му дробове свършват и че няма много време. Не и толкова, че да може да размишлява, да си спомня и да живее. Да изсече живота си в скучните скали наоколо. Опиумът щеше да го носи известно време на вълните си, после въздействието му щеше да изчезне и той щеше да потъне в мрак. Пътуването щеше да е безкрайно, разбира се, освен ако не дойдат за него, ако не дойдат от Шангри Ла.

Откъде да започне? Как да ги накара да разберат какво беше открил и ужасните последици от това? Той започна бавно, опитвайки се да призове миналото, надявайки се, че то ще затанцува по тъмните стени около него. Чу гласа си, тънък, дрезгав, да шепне на момичето:

- Имало веднъж един човек. Слаб, аскетичен, кръглоглав, облечен в цивилни дрехи. Той прави опит да пресече моста „Бремервьорде" на 20 май 1945 година. В края на войната.

Закашля се отново и почувства пронизваща болка, докато гърдите му се издигаха и спускаха. Когато тя отшумя достатъчно, за да може да я понася и да диша отново, заговори:

- Неколцина британски войници охраняват моста. Те го спират. Мъжът има документи на името Хицингер и носи превръзка на дясното си око. В докладите, които се появяват след това, всички отбелязват, че в този човек имало нещо странно, нещо объркващо. Документите са явно фалшиви, затова войниците го арестуват и го отвеждат в най-близкия участък на военната полиция. Там го разпитват многократно в продължение на три дни и три нощи, докато най-накрая, изтощен, той сваля превръзката си и заявява: „Казвам се Хайнрих Химлер. Аз съм фюрерът на СС в целия райх. Хайл Хитлер!".

Херцог изстена, когато болката го прониза отново. Дзиен беше изгасил запалката и в мрака на пещерата тримата слушаха, когато Херцог заговори отново: