Царството

- Бедничкият. Колко нацисти бяха изправени пред съда? Една шепа. А и те бяха съдени и екзекутирани само защото не ни бяха верни, по никаква друга причина. А останалите? Някои дойдоха тук, други отидоха в Америка, но повечето останаха в Германия. Ние бяхме недосегаеми, защото спечелихме. А що се отнася до Хитлер, дори ти трябва да знаеш, че тялото му никога не беше намерено. Оттук следяхме всичко внимателно. Аз бях начело на големия триумф на германския народ. Мнозина бяха призвани да се пожертват и в известен смисъл е много подходящо, че и аз ще бъда добавен към този списък.

За първи път в своя живот се усъмних във всичко, което знаех. Започнах да се съмнявам в основите на митологията, която беше крепила свободния свят през последните шейсет години: славната битка срещу злото, черните години, крайната победа. Защото наистина Германия, Япония и Америка господстваха над света и тяхната материална култура го беше завоювала от край до край. Техните машини, техните компютри, техните хора. Царят отново ми се усмихна и с тих покровителствен глас продължи:

- Не е нужно да се казва на победените, че са изгубили. Нека си живеят с каквито искат мечти, нека си вярват въпреки онова, което могат да видят със своите собствени очи: че са изгубили и че техните страни лежат на бунището на историята. Всичко това е нужно, за да се ускори идването на свръхчовека.

Имах чувството, че съм пропаднал в някаква бездна. Едва успях да прошепна:

- Значи Книгата Дзян направи всичко, предвиди всичко това?

Очите на царя ревностно заблестяха.

- Да, тя е тук. Намира се в нашия манастир. В нея се съдържа светът, тя свързва световете, прекрачва времето и пространството. Тя контролира всички нас. Тя те доведе днес тук, както ще доведе и другите. Освен това ще докара следващата световна война. Война, която ще бъде Gotterdammerung - Залезът на боговете. Война, за която вече засяваме семената. Ще предизвикаме масови човешки жертви и така ще се издигнем до следващото ниво на съществуване. Ти ще си царят. Ти ще преведеш света над пропастта. Ти ще бъдеш великият разрушител. Ще бъдеш Кали, ще въплътиш самата смърт!

Докато стоях с този човек, чиито златни окови блестяха на слънцето така, че от тях се излъчваше остър и болезнен блясък, се уплаших, че напълно съм изгубил здравия си разум. Чувствах се много малък и имах усещането, че се плъзгам в мрака. Пътуването ми дойде в повече, десетилетията проучвания, меток чуленът, смъртта на тертона, изумрудената долина, разлагащите се човешки глави плюс клетката с човешки размери - не можех да понеса повече, но гласът на царя продължаваше да бумти в ушите ми.

- Книгата Дзян идва от дълбините на миналото. Тя е помогнала на човека да излезе от състоянието си на дивак, в което се намирал много отдавна. Нашата работа наближава своя край. Ще ми се да можех да го видя. Ти ще имаш тази чест. Ти и твоята царица, която също призовахме.

- Черна магия - стиснах аз главата си. - Това е черна магия...

- Не. Това е гласът на вселената и всички, които надникнат в книгата, попадат под неин контрол. Книгата е отговорна за всички наши действия и мисли. Тя контролира всички ни...

За малко царят потъна в мълчание. Приличаше ми на религиозен маниак. Трябваше да взема положението в свои ръце. Трябваше да докажа, че той греши. Едва не се разкрещях:

- Кой е създал Книгата Дзян? Човеците или не? Ако са те, тя може да греши.

- Не. Не е написана от хора. Сама се е написала. Тя представлява гласът на вселената, който си говори сам.

Бях смаян и изгубих дар слово.

- Какво искаш да кажеш?

- За пръв път се появява върху плочките на костенуркова коруба преди много хилядолетия. Мъдреците разпознават мъдростта в нея. Преписват я на папирус. Постепенно нейната сила започва да нараства. Започва да замисля своите планове. Които са я слушали, успявали. Направени са още преписи и силата ѝ растяла непрекъснато.

Внезапно, докато той редеше тези думи, аз се почувствах така, сякаш съм се събудил от кошмар. Царят се смали пред мен до размерите на обикновен смъртен. Костенурчи коруби? Древни мъдреци? Книга, чиято сила нараства и тя започва да чертае планове? Разраства се от писаното върху черупката на костенурка? Това бяха пълни глупости. С облекчение осъзнах, че няма защо да го слушам и секунда повече.

Единственото, което трябваше да направя, беше незабавно да си тръгна. Беше ясно, че този луд цар няма да е способен да избяга. От една страна, златните гривни го правеха невъзможно, но от друга, съзнанието му беше съсипано. Нямах намерение да чакам, докато ме украсят със златни окови. Трябваше да прогоня налудничавите му слова от ума си и да се съсредоточа върху бягството си.