Царството

Мъжът не обърна внимание на въпросите ми.

- Не мога да си тръгна, нито пък ти. Оттук няма път навън. Трябва да приемеш съдбата си така, както толкова много царе преди тебе.

Той замълча за малко и после заговори отново с треперещ от чувства глас:

- От толкова дълго време се подготвям за деня на твоето идване, но въпреки това още не искам да си вървя. Ако можех да поживея още няколко часа като владетел на света... още няколко дни.

Всичко в поведението и в думите му ме накара да си помисля, че му бяха промили мозъка.

- Слушай, трябва да престанеш да говориш такива неща. Не може да няма изход.

- Няма изход.

- А коприненото въже, с което се качих?

- Ще те спрат.

- А от задния вход по посока на Хималаите?

- Прекалено далече е. Стотици километри до първите туфи трева. Никой не е успявал. Но дори и да успееш, което е невъзможно, ще те върнат.

- Но керваните, които носят припаси от външния свят, успяват.

- Те са подготвени за пътуването. Пътуват с якове, натоварени с припаси и топли дрехи. Сам човек със сигурност ще умре в планината. Теренът е като лунната повърхност.

Започнах да се дразня от този упорит песимизъм.

- Как можеш да си стоиш и просто да приемаш онова, което ще ти сторят?

- Аз съм царят на Шангри Ла. Дойдох от Германия да спечеля монасите за нашата кауза, да намеря Книгата Дзян и да създам свръхчовека. Тази нощ ще се присъединя към Учителите в небесата.

Говореше като заложник, който повтаря като мантра онова, което неговите тъмничари са му набили в главата.

- Аз възнамерявам да избягам, дори да умра при опита. Ела с мен. Можем да вземем Книгата Дзян с нас.

Царят бавно вдигна тежките си китки на височината на гърдите и обърна длани, сякаш за пръв път имаше възможност да се възхити на златните си гривни.

- Тази нощ аз ще изгоря. Единственото, което ще остане от мен, са тези парчета злато и няколко кости, които ще бъдат разхвърляни по планинския склон извън манастирските стени. На сутринта ще стопят златото и ще го излеят наново, така че гривните да ти стават. Тогава няма да можеш дори да мечтаеш за бягство.

Беше прав, как можеше да се надява да отиде пешком където и да било, особено из планинската пустош? Сигурно му беше струвало огромно усилие да се изкачи до площадката на кулата. Идеята, че би могъл да избяга по суша, беше направо нелепа.

- Можем да ги свалим...

- Не, не е възможно. Мога да ходя където си искам в моето царство, освен в работилницата. А и не притежавам подобни умения. По-лесно би ми било да си отрежа ръцете и краката...

Какъв жесток и подъл начин да бъдеш затворен, казах си аз. Какви зли люде бяха тия лами от Шангри Ла, които се преструваха на светци, ръководещи света.

- Това място е зло. Тези монаси нямат сила извън стените на своята гомпа. Те са те затворили и възнамеряват да те убият...

- Това е лъжа - неочаквано се разпали мъжът. - Аз съм царят на Шангри Ла. Игуменът ни помогна, като използва Книгата Дзян. Помогна на германския народ да спечели войната!

Боже мили, помислих си аз, той е съвсем полудял. Дори не знае какво се е случило във външния свят. Искаше ми се да го раздрусам, за да се събуди.

- Човече, какви ги приказваш? Германия изгуби войната. Съюзниците победиха и вашата мечта беше разрушена... Монасите не са ви помогнали...

Царят ме погледна със странно изражение на лицето. Може би бях успял да пробия бронята му. Продължих да говоря, но с по-внимателен тон, защото се страхувах, че разкритията ми могат да предизвикат катастрофа.

- Япония, Германия и Италия бяха победени. Америка, Франция, Великобритания победиха. Руснаците превзеха Берлин и Хитлер се самоуби. Всичко свърши. Тези монаси не са ви помагали, а теб са те държали като затворник...

В този момент царят ми се изсмя. Смехът му беше с такава маниакална сила, че отстъпих назад към стълбището.

- Глупако, мозъкът ти е промит точно както искахме. Германия не изгуби войната. Кои три страни са икономически гиганти след 1945 година? В кои страни е най-голяма продължителността на живота, къде са най-големите технологични достижения, най-добрите университети и най-добрите инженери?

Аз го гледах потресен. Умът ми беше блокирал. Той ме погледна високомерно и за втори път глухият му смях отекна наоколо и се понесе над зъберите.

- Съединените щати, Германия и Япония. Те са победителите в тази война, а не така наречените „Съюзници". Те договориха условията на мира помежду си. Точно така искахме да стане. Всичко това е предсказано много отдавна от Книгата Дзян. Трябвало е да бъдат основани три могъщи центъра, които да поведат човечеството напред: един в Азия, един в Европа и един в Северна Америка. Те са двигателите на световната материална култура, която, ако разцъфти напълно, ние ще пожертваме с цел да се освободи огромна психическа сила. Едва тогава ще можем да създадем истинския свръхчовек

Едва успявах да сдържам нарастващия подтик да повърна. Отчаяно сс опитах да измисля доводи, но след като заговорих, гласът ми започна да заглъхва...

- Бъркаш. Нацистите бяха победени. Хитлер умря в Берлин...

Царят ми се усмихна съжалително.