Царството

А тайнствената снимка, помисли си тя. Феликс Кьониг на стъпалата пред някакъв хотел в Буенос Айрес? Възкръснал от мъртвите и заснет уж през 1957 година?

- Почакай, не бързай толкова. Не можах да измъкна нищо повече от обичайните източници. Никъде няма снимки на Ана Херцог, нито на Густав Дойч. Затова се обадих на нашата връзка в центъра „Симон Визентал". Нали знаеш, онези ловци на нацисти. Имат клон в Буенос Айрес. Разбира се, това е доста смело предположение, но щом става дума за германски емигранти на подобна възраст, винаги си заслужава човек да опита. От време на време изскача по нещо. Накратко, свързах се направо с тази човек, един от най-изявените ловци на нацисти сред тях. Казва, че разполагат с досие на Дойч. Той е вече покойник. Починал е през 1972, но през петдесетте години са му открили досие, защото подозирали, че той всъщност е човек на име Феликс Кьониг, известен учен и член на нещо, наречено Общество „Туле". Окултна организация, която имала връзки с нацисткия режим.

- Боже мили!

- Невероятно, нали? Никога не съм подозирал, че Антон има толкова тъмно минало.

- Защо Центърът „Визентал" е заподозрял, че Феликс Кьониг не е загинал през войната? Антон винаги е твърдял, че е паднал при Сталинград.

- Да, така е, и тук нещата стават наистина много странни. В Центъра знаят за официалното му военно досие и е вярно, че официално се води „безследно изчезнал, вероятно загинал". За последно е видян да води взвода си към някаква разрушена сграда на фронтовата линия. В Сталинград са загинали стотици хиляди германци. Обаче архивът за Сталинградската битка е губене на време - или си успял да се върнеш в Германия, или си паднал в сраженията, или си попаднал в руски плен. След като да попаднеш в плен не било по-добро от това да си загинал в битка, масово в досиетата на войниците се отбелязвало „безследно изчезнал, вероятно загинал". Същото се случило с Феликс Кьониг. Обаче господин Дойч се появява в Аржентина през 1954 г., след като е прекарал девет години в сибирски лагер. За него липсва военно досие, но това не е толкова необичайно. Той твърдял, че бил един от стотиците хиляди пленени в Сталинград германски войници. И че е от малцината късметлии, които успели да се върнат. Повечето от затворниците измрели в лагерите и не се върнали. По времето, когато Дойч се появява в Буенос Айрес, Ана Херцог живее с друг германец на име Фреди Клаус, който си изкарвал хляба като механик в гараж на „Реколета". Ето нещо интересно: щом Дойч се появил на хоризонта, Ана изритала Клаус и се омъжила за новодошлия. Затова в Центъра „Визентал" заподозрели, че това всъщност е Феликс Кьониг, първият ѝ съпруг...

Нанси направо не можеше да повярва онова, което чуваше. Тя беше вторачила поглед през кухненския прозорец в очертанията на делхийските покриви. Градските светлини осветяваха небето на юг. Не се виждаха звезди, само оранжевото кепе на смога, а далече над него черната нощ.

- Това е почти романтично - отбеляза Нанси, - тя все още го е обичала след всички тези години. Сигурно го е чакала.

Каква мисъл - любов на подобно място, чиста любов сред престъпниците и изгубените души на нацистката революция. А какво означава това за света? Че любовта е готова да прости абсолютно всичко; че може да затвори очи за всичко, че накрая тя се оказва по същество диаболично аморална? В далечината се виждаха светлините на самолет, който постепенно набираше височина над далечните делхийски покриви. След секунди щеше да започне гръмотевичното си пътешествие към облаците.

- Разполагат ли с някакво истинско доказателство?

- Да, направо няма да повярваш. Дойч, или може би е по-правилно да кажа Кьониг, завършил живота си като библиотекар в градската библиотека на Буенос Айрес. Отговарял за ориенталската сбирка. Можел да чете и пише на китайски и тибетски. Затова в Центъра „Симон Визентал" са сигурни, че Дойч и Кьониг са едно и също лице. Трябва да знаеш, че обществото „Туле", в което членувал Кьониг, е изпращало експедиции в Тибет, за да търсят изгубените арийски знания. Феликс Кьониг е избран да участва в експедицията, защото знаел писмено и говоримо тибетски - вярвам, ще се съгласиш, че това е рядко умение сред белите.

- Невероятно. Значи интересът на Антон към Тибет...

- Трябва да е свързан с неговия баща, поне така мисля - довърши Джеймс изречението, което Нанси щеше да завърши по същия начин. Тя беше направо шокирана. Бащата на Антон е бил член на някаква теософска организация и тибетолог, ползващ се с уважение сред своите побъркани другари. Не беше сигурна, че иска да научава още, и съвсем не бе уверена, че иска да се качи на самолета, след като нощта започна да се пълни с черни сенки и ужасни духове от европейското минало.

Двамата потънаха в мълчание за секунда. Накрая Нанси каза:

- Какво, за Бога, са правили нацистите в Тибет? Какви изгубени арийски познания са търсили? Всъщност какво означава това? Какво представлява това Общество „Туле"?