Царството

- Не знам, но ще се опитам да науча. Нашият човек в Центъра „Визентал" беше доста уклончив. Единственото, което обясни, беше, че е била една от множеството окултни организации, процъфтявали в Европа между двете войни. Нямах възможност да се заема както трябва с този въпрос. Исках веднага да ти се обадя. Потърсих в интернет и получих повече от милион попадения, но не съм имал време да се поровя в тях. Не съм и предполагал, че е възможно да изскочи подобно нещо... Нанси, какво става? Какво прави Антон?

Нанси се чувстваше затруднена да осмисли цялата тази нова информация. Тя дори нямаше сили да се наслади на факта, че тонът на Джеймс се беше променил от съжалителна критичност в нетърпеливо любопитство.

- Джеймс, просто още не знам.

В този момент чу шум отвън пред апартамента. Долетя от общото стълбище. Някакво тропане или трясък, след това отново тишина. Тя се вцепени от страх.

- Трябва да тръгвам.

- Нанси, какво става? Добре ли си?

- Не мога да говоря. Нещо изникна. Благодаря за помощта.

Тя остави слушалката в зарядното, след това пресече стаята на пръсти до коридора и после до входната врата на апартамента. Имаше шпионка, от която се виждаше стълбището. Надникна през нея с блъскащо сърце. Нищо. Може би просто някой от съседите се е прибирал у дома. Но ето отново, може би някой лежеше притиснат в стената точно до вратата и не можеше да го види. Направо не можеше да повярва, че е била толкова лаконична с Джеймс. Само преди няколко месеца щеше да направи всичко, само и само да може да говори с него по телефона. Но сега нямаше време да мисли за това. Отчаяно искаше да се махне от този апартамент.

Пое си дълбоко дъх и се настрои решително. Трябваше да направи още нещо, преди да може да си тръгне.

Върна се във всекидневната и се настани пред компютъра. Докато пръстите ѝ набираха буквите, тя се запита дали някой в Индия някога е изписвал думите Общество „Туле". Организацията, която човекът от Центъра „Визентал" е описал като „странен култ". Култ от другия край на света и отпреди петдесет години. Може би никой, с изключение на Антон Херцог. Тя почака, докато мъчителната връзка замръзна, после машината заработи и тихичко защрака.

Най-накрая на екрана се появи страница с различни попадения. Както беше казал Джеймс, връзките, между които можеше да избира, бяха хиляди. Но това не означаваше нищо. Човек можеше да напише каквото и да е и гарантирано на екрана да изскочат хиляди страници.

Нанси се нуждаеше от сигурен източник, а не от някаква остаряла статия. Тя започна да прелиства страниците, докато най-накрая не попадна на материал в „Гардиън" - уважаван британски вестник.

В лявата част на статията имаше илюстрация, а текстът под нея гласеше: „Емблема на Обществото „Туле". Тя представляваше кама, издигната над свастика, съвпадаща с медала и знака на мундщука на костената тръба. Гърлото на Нанси пресъхна. Имаше чувството, че някакво далечно зло беше започнало да се излива в нейния свят, а причината за това е тя самата. С всяка стъпка, която предприема за разследване на аферата Херцог, то се надига около нея. Прииска й се да спре компютъра и да избяга. Но в някакво състояние на ужасена омая прочете статията до последната буква:

„Юни 1979

Thule Gesellschaft, или Общество „Туле" на английски, е основана на 17 август 1918 г. в хотел ,Четирите сезона" в Мюнхен от Рудолф фон Зеботендорф, германски окултист. Неговата цел е да пропагандира идеи за произхода на синеоката и русокоса арийска раса. Туле според основателите е името на митичната родина на арийците.

По времето, когато е основано Обществото, Първата световна война току-що е завършила и революционерите комунисти заговорничат да свалят германското правителство и да създадат Съветска Германия. Адолф Хитлер е един от милионите победени и гневни войници, завърнали се от фронта. Наскоро той е награден с Железния кръст - най-високото отличие за смелост в германската армия и въпреки поражението, в сърцето му ярко гори патриотизмът.