Царството

- Кришна, наистина ли вярваш в тия приказки, или просто се опитваш да си опазиш задника? - попита Нанси малко по-остро, което накара индиеца мълчаливо да се вторачи в нея. Накрая той заговори, без повече да се опитва да прикрива своя гняв:

- Моите уважения, но ти знаеш твърде малко за тоя район. Известно ми е, че се радваш на добро име като журналистка, но не си специалист по региона. Не говориш тукашните езици. Никога не си стъпвала в Тибет. Казаха ми, че си твърде надарена, но импулсивна и че ще се нуждаеш от много съвети за местните особености - каза той направо. - Не съм си и помислял, че ще прекарам първия ден с теб в опити да те убедя да се откажеш от подобен налудничав план. Но ако настояваш, повече няма да те съветвам каквото и да било.

- Оценявам твоите съвети - отговори Нанси с по-кротък тон, макар също да почувства пристъп на гняв. - Вслушвах се в твоите съвети. Откакто пристигнах, само със съвети ме заливаш. Благодаря ти за това. А сега, като интелигентно същество, снабдена с всички твои съвети, аз взех решение. Заминавам и точка. Ако имаш желание да помогнеш, намери всичко, което можеш, за Феликс Кьониг. Ще чакам да ми звъннеш по мобилния, ако намериш някакви следи.

- Ще чакаш на мобилния, докато не изчезнеш и ти, което е и най-вероятно - отговори Кришна.

- Така ли спореше и с Антон, или той беше прекалено велик? Прекалено корав характер? Или твърде корав мъжага? Само с млади журналистки ли се отнасяш така?

- Това няма нищо общо. Антон познаваше по-добре и от мен района - кресна ѝ в отговор Кришна. - Щеше да е неуместно да поставям под въпрос неговата преценка. А ти си просто дръзка.

- Виж, това е интересно - отвърна Нанси. - У мъжете наричат това решимост, а у жените дързост.

Кришна вдигна рамене, когато чу думите ѝ.

- Няма защо да се защитавам от подобно безсмислено обвинение.

- Да, съгласна съм, нашият спор е напълно безсмислен - кимна Нанси. - Съжалявам, че не мога да те накарам да възприемеш моята гледна точка. Обаче те уверявам, че ще направя всичко, за да обясня на Дан как си се опитал да ме разубедиш. Обещавам ти, че няма по никакъв начин да пострадаш.

Нанси взе Антоновото копие на Оракула от бюрото му, а после якето от облегалката на стола.

- Само се надявам, че можеш да живееш със съвестта си - подхвърли тя и после излезе от бюрото, без да поглежда назад.

23

Нанси коленичи на пода до леглото и прехвърли дрехи в малката си раничка. Каквото и да направеше отсега нататък, независимо дали щеше да остане в Индия или не, искаше да се махне от това място. То беше сцената на нейния арест, а освен това преливаше от спомени за Антон Херцог. Искаше да изчезне, да се откачи от преследвачите си, да си осигури място за размисъл.

Вътрешността на апартамента беше сумрачна. Тя реши да не пали лампите. Беше почти сигурна, че таксито ѝ беше проследено обратно до жилището, или просто напрежението бе започнало да я превръща в параноичка. Както и да е, сега предпочиташе да стои в полумрак. Ако я наблюдаваха, които и да бяха, щеше да им е по-трудно да виждат какво прави.

Какво да опакова? И къде щеше да отиде? В хотел? В планините? В Тибет? Там сигурно ще бъде студено, предположи Нанси. Истината беше, че не знаеше какво върши. Докато пъхаше суичър и пуловер в раничката, стомахът ѝ се сви, а тялото се напрегна, заставайки нащрек заради приближаващата се опасност. Тя нави комплект термобельо и го напъха в страничния джоб. Оставаше Оракулът. Прелисти го, а после внимателно сложи книгата в задната част на раницата. На Херцог сигурно му липсва, реши тя. Когато най-накрая се срещнат, ще му го даде. Разбира се, ако това изобщо стане, но тя не можеше да мисли за провал, не и когато шансовете за успех бяха толкова отчетливо срещу нея. Сирена разцепи нощта и Нанси скочи на крака. Остави куфара на пода точно на същото място, където го беше стоварила, когато пристигна от летището. Той беше грубо разхвърлян заради трескавото стягане на багажа и навсякъде наоколо бяха разхвърляни дрехи. Тя излезе в коридора и се огледа, след това хвърли поглед във всекидневната и отново огледа за секунда фантастичната сбирка антики на Херцог. Да, апартаментът би бил чудесно място за живеене, помисли си тя, за организиране на купони, елегантни вечери. Изпита пристъп на съжаление за бляскавия живот, който можеше да води в Делхи сред чуждестранната колония. Но сега се приготвяше да стане бегълка, затова прогони тези мисли, преди да разколебаят нейната решителност.