Царството

- Тогава трябва да ви кажа, че Кьониг се замесил в заговор за убийството на Хитлер. Когато тайната полиция дошла у тях, той бил женен само от три дни. Дори не били имали време да регистрират брака си в кметството. Полицаят буквално е трябвало да го откъсне от ръцете на неговата Ана. Предложили му ужасен избор: или Аушвиц, или Руския фронт. На следващия ден през ноември 1944 година Кьониг, с чин лейтенант, бил спуснат с парашут в „чувала" - обсадения триъгълник окупирана от германците земя на запад от Сталинград. Поел командването на единайсет млади мъже, никой от тях на повече от осемнайсет. Бил видян за последен път да командва набег преди разсъмване. Целта била завземането на приземния етаж на разрушен универсален магазин - още една жертва на жестоките сражения на Източния фронт...

С това Антон Херцог най-сетне се беше изтощил. Заместник-игуменът успя да зададе със заекване един въпрос:

- Значи Феликс Кьониг е умрял и това е бил краят на мечтата за откриване на Шангри Ла?

Херцог въздъхна дълбоко. После се насили въпреки умората да каже:

- Не, нищо не разбираш. Той ми разказа всичко това, той ме научи на Книгата на промените. Аз му обещах, че също ще стигна до Шангри Ла. Феликс Кьониг ми беше баща.

22

За Бога, какво да прави? Толкова много неща се случиха така бързо. Светът на Нанси напълно се обърка. Имаше чувството, че накъдето и да обърне поглед, все повече и повече тайни излизат на бял свят. Въпреки това в този миг се чувстваше по-енергична и целе-устремена, отколкото през стария си монотонен живот в Ню Йорк.

Тя си погледна часовника. Двайсет часа. Самолетът, който трябваше да хване, ако иска да отиде в Тибет незабелязана от властите, щеше да излети след четири часа. Нямаше защо да се преструва пред себе си, че не се изкушава. Несправедливият арест, липсата на подкрепа от страна на Дан Фишър и вестника за Херцог, възможността да вземе участие в публикуването на най-великата история на всички времена плюс трагичното страдание на годеницата на Антон всичко това я подтикваше да отиде да го търси. Въпреки всичко обаче все още се колебаеше, не можеше да вземе решение. Доводите на Кришна бяха напълно разбираеми, а логиката му - съкрушителна. Просто беше безразсъдно да гони Антон из Тибет, ако изобщо беше там. Дан ѝ беше дал ясни указания да стои в Делхи и да напише няколко статии с местен колорит. Полицията я беше пуснала под гаранцията, че щс остане в града. През целия си живот беше взимала необмислени решения, обаче никога досега не беше привличана от действия, толкова очевидно опасни.

Кришна беше отишъл да се обади по телефона от своя кабинет. Тя чуваше гласа му, макар да не можеше да различи думите. Почувства се самотна и безпомощна.

По някаква причина не можеше да се отпусне напълно, не можеше да забрави Антон Херцог. Удивяваше я фактът, че беше изоставен, но я изумяваше и това, че изпитва такова ясно усещане за вярност към него. Щеше да е много по-лесно да остави съдбата му в ръцете на Дан и на полицията. Да, признаваше, че е колега, но не ѝ беше приятел, а от друга страна, едва ли имаше нужда още хора да го търсят. Агенти вече прочесваха равнините и планините в Далечния изток, за да го намерят. Възхищавай му се, каза си тя, но не се пъхай там и не си въобразявай, че можеш да го спасиш.

А може би Антон не искаше да бъде намиран. Това беше едно напълно ново развитие, което не беше обмисляла. Освен това възможно бе и да не иска да е част от Маиния живот. Може би е искал да избяга преди раждането на детето. В края на краищата, винаги го беше чувала да говори като заклет ерген. Но въпреки увещанията на здравия ѝ разум, нещо продължаваше да я тласка: нерешеният въпрос какво всъщност е правил Херцог през всички тези години в Индия? Какво в действителност върши в Тибет? Защо е следил нейната кариера? Какво в неговото минало го е тласнало към подобни крайности, към такива мании и опасни постъпки? Най-много от всичко обаче искаше да знае каква е великата история, която беше накарала Херцог да изчезне в Тибет подобно на някой голям ловец в преследване на митично чудовище?

Въпреки всички тези въпроси, всички предупреждения, които си изреждаше, Нанси знаеше, че трябва да опита. Нищо друго нямаше да я задоволи. Нещо ѝ подсказваше, че ако направи това, всички следи от последните двайсет и четири часа ще се обединят: противоречивата семейна история, тревожният факт, че вторият медал имаше същата направа като знака върху мундщука на костния тромпет, включително неочакваното въодушевление на Джек Адамс да я заведе в Тибет - всички ще придобият нов смисъл, ще се изяснят.

И в този момент съвсем случайно погледът ѝ се спря върху Оракула. В цялото си тяло почувства приток на адреналин. По някаква причина това изглеждаше крайно подходящо. Тя се протегна за книгата и докато приглушеното мърморене на Кришна продължаваше в другата стая, зададе въпроса и хвърли шест пъти монетата.

Оракуле, моля те, помогни ми! Трябвада ми кажеш какво да правя.