Царството

- Те вярвали, че преди много хилядолетия в Далечния изток е съществувала високоразвита цивилизация. Тя била дело на хората, които избягали след рухването на древния Му или Лемурия, както е също известен големият континент, който съществувал някъде в Пасифика зад така наречения Тихоокеански огнен кръг¹¹. Тези бегълци от Му са древните арийци, предците на германските народи, и преди много еони установяват новата си родина в онова, което сега е пустинята Гоби. Те изграждат процъфтяваща цивилизация, отличавайки се възхитително от провалените раси на по-низшите народи, водещи неспокойно съществуване из останалите части на света...

Заместник-игуменът слушаше със зло изражение, докато Антон Херцог говореше. Няколко пъти се беше опитал да прекъсне противния западняк, да зададе въпроси, за да открие смисъл в потопа от странна информация. Обаче съсипаният мъж изглежда чак сега го чу. Едва сега се обърна и се заслуша във въпроса му.

- Защо е рухнала под вълните тази тихоокеанска цивилизация?

Антон Херцог не знаеше или не можеше да си спомни. Обаче беше чувал за вярването в цикличното отсяване на човешките раси, което бавно, но сигурно пречиства човечеството до деня, когато щеше да се роди свръхчовекът, арийският свръхчовек, който щеше да бъде световен Месия - един германски Исус. След това каза, че в съответствие с тази теория, при алхимическото прочистване на господарската раса чрез последователни опити тази втора цивилизация по-късно била унищожена при огромен катаклизъм, за който се подозира, че е бил от ядрен произход. Тучните земи на господарската раса били превърнати в днешната пустиня Гоби. А оцелелите, арийските царе, се разбягали на запад и юг и основали нова столица - огромно ново царство под Хималаите, откъдето можели да продължат да управляват света. Името на тази нова столица било Шангри Ла. Някои казвали, че лежи на югозапад от днешната Лхаса, близо до манастира Шигаце. Други източници твърдят, че е под голямата планина Канченджунга, а трети - че се намира в Афганистан или Непал. Накрая, през май 1935 година Кьониг се присъединил към първата експедиция на „Туле" до Тибет, продължи Херцог.

Заместникът на игумена слушаше ужасен.

- Значи целта им е била Шангри Ла!

- Да - потвърди Херцог. - Искали са да открият местоположението на Шангри Ла и да установят връзка с Учителите. И най-важното: да открият изгубената мъдрост на арийската раса. Мъдростта от самата Лемурия, която щяла да обясни как всеки човек може да бъде превърнат в свръхчовек, част от усъвършенстваната господарска раса, предопределена да управлява света. Първо се отправили към връх Кайлаш и Шигаце на запад, а после към планините северно от Лхаса, преди накрая да попаднат в малко проучвания район на Пемако. Тук те изчезнали...

- Къде са отишли? - попита заместник-игуменът.

- Пет месеца по-късно - отговори Херцог, по чието лице сега се стичаше пот, така че лекарят се опита да го охлади отново с мокрия парцал, - Феликс Кьониг влязъл в немското консулство в Бомбай. Сам и сякаш не на себе си. Не можел да обясни какво се е случило с другите членове на експедицията и отказвал да говори за това къде е бил, но направил изявление, че Германия върви в грешна посока и че германският народ е подведен. Качили го на борда на кораб за Хамбург, при пристигането си бил арестуван и отправен в приют в Алпите, бил уволнен от армията и лишен от всички привилегии - един съсипан и изтощен човек. Тогава се появява лъч светлина: Ана, жизнено двайсет и две годишно момиче, което единствено между хората успява да го утеши и разсее. През 1944 година двамата са женени.

В този момент Херцог вече беше облян в сълзи и пот и обърна едва виждащите си очи нагоре. Там беше листакът на джунглата. Или може би елите по Баварските Алпи? Нямаше представа. Лекарят отново избърса челото му, а Херцог каза:

- Всичко, което казвам, е истина. Истина. Вярвате ли ми?

Ламата погледна мрачно към доктора, а той отвърна на неговия поглед. Известно време никой не проговори. Херцог се потеше и плачеше в пристъпа на треската. Макар че в известен смисъл, помисли си заместникът на игумена, започва да звучи все по-смислено и по-смислено. Независимо че онова, което разказваше, бе толкова странно.

- Вярваме ти - тихо отговори той и Херцог изви очи към него - яркосини, но пълни с влага.