Царството

Хексаграма 42. Нарастване. Тя потърси какво пише.

Хексаграма 42 Нарастване преминава в Хексаграма 43 Изход. Нарастването води до присъда. Отговорътна вашия въпрос включва и двете тълкувания.

Ха, две тълкувания на цената на едно, помисли си Нанси. Тя отвори на последните страници на книгата и потърси № 42 - Нарастване. Несигурно плъзна очи по текста, опитвайки се да разбере неговото неясно значение. Постепенно, както мъглата се вдига под лъчите на изгряващото слънце, съветът ѝ стана напълно ясен. Осъзнаването, че в думите на Оракула има смисъл, че ѝ предлага ясни съвети, накара косата ѝ да щръкне. Те гласяха:

42 - Нарастване

То подкрепя човека

да предприеме нещо.

То подкрепя човека дапрекрачи голямо препятствие.

Хималаите! Тя едва не извика. Оракулът със сигурност ѝ казваше да прекоси Хималаите и да отиде в Тибет.

Десет чифта костенурки не могат да му се противопоставят.

Настойчивостта носи щастие.

Царят го представяна Бог.

Царят? Тя едва не падна от стола. „Кьониг" на немски означаваше цар! Това не можеше да бъде случайно съвпадение.

Човек се обогатява от нещастните събития,

ако вървипо средата и

докладва на принца.

Оракулът знаеше, че е преживяла трудности, но се чувства съживена от новото си положение. Но как? Как беше възможно да знае това? Дали принцът е същото като царя? Не знаеше. Премина от тълкуванието на хексаграма 42 към това на 43.

43 - Изход

Човек трябва решително да разкрива нещата

в двора на царя.

Трябва да се обявяват правдиво. Опасност.

Човек трябва да уведоми своя собствен град.

Използването на оръжие не води доникъде.

Човек ще напредне, акопредприеме нещо.

Боже всемогъщи, каза си тя. Освен ако не се поддаваше прекалено на желанията си, откривайки значения, каквито нямаше, изглежда Оракулът ѝ казваше да тръгне. Беше почти напълно сигурна: посланието му беше: ставай, отивай в Тибет и намери царя. Открий Кьониг-Херцог. Щеше да има опасности, човек трябваше да уведоми своя собствен град. Чудеше се дали това означава, че трябва да сключи мир с Дан Фишър, да му обясни всичко, или може би на Кришна? Обаче подтикът изглеждаше настоятелен - трябваше веднага да тръгне.

Всичко беше направо невероятно. Нанси въздъхна от удивление и облекчение. Затвори книгата и остана миг неподвижна, за да събере мислите си. Веднага щом остави книгата, съмненията я обзеха отново. Може би беше прочела много повече в древните тълкувания, отколкото в действителност се съдържаше в тях. Може би беше чисто съвпадение, че в тях се говореше за цар и големи препятствия. След това се запита дали това има значение. Фактът, че го разтълкува по този начин, беше достатъчно завладяващ. Беше ясно, че иска да отиде в Тибет. Неясните слова в древната книга я бяха накарали да прекрачи границата, бяха я принудили да вземе решение: щеше да отиде в Тибет. Щеше да намери Антон Херцог и - не можеше да скрие тръпката, която тази мисъл събуждаше у нея - да открие една огромна история.

Кришна се върна в помещението с поднос, върху който имаше съдове за чай. Той го остави на бюрото и предпазливо прехвърли на плота две чаши. Горкият човечец, мисли си, че ме е убедил, че съм се отказала.

- Кришна?

- Да, Нанси?

- Можеш ли да ми повикаш такси?

Доколкото успя да прецени, в тона ѝ трябва да е имало нещо, което веднага я издаде. Кришна остави чашата си с обезсърчено увесена глава. Тя видя, че ръцете му треперят, и за пореден път изпита съжаление, задето му причинява такова безпокойство.

- Нанси - започна той тихо, - нали нямаш намерение да влизаш отново във връзка с Джек Адамс? Нали няма да продължаваш с тези глупости?

- Ти изказа пределно ясно твоето мнение и аз ще направя всичко по силите си, за да изясня на всички, че си бил против. Още не съм решила какво да правя. Стига да можеш да го понесеш, би било прекрасно, ако ми помогнеш малко. Трябва да има още, което можем да научим за Антон и неговото семейство. Обади се в нашето кореспондентско бюро в Германия и ги помоли да ни помогнат.

Но Кришна поклати глава.

- Не, Нанси, повече нямам нищо общо с това. Дан Фишър каза съвсем ясно, че трябва да стоиш в Делхи, и не подсказа с нищо, че иска да си прекарваме времето в проучване на изчезването на Антон. „Трибюн" не е частна детективска агенция. Ние имаме вестник да правим.