Царството

Антон Херцог остави джунглата и монасите далеч зад себе си и в своя сън крачеше по сумрачните коридори на Мюнхенския университет, докато не стигна вратата на Феликс Кьониг. Ето го сега там, седнал на неговото писалище, заобиколен от прашни книги на санскритски, тибетски, бутански, китайски и множество по-малко известни диалекти. В представите на Херцог Феликс Кьониг беше мускулест млад мъж с къдрава руса коса и красотата на момчурляк, който чете внимателно древните книги. Интелектът му беше забележителен, дори във виенската гимназия учителите се възхищаваха на неговата способност да се съсредоточава и на мозъчната му енергия. Веднъж беше казал на Херцог, че тези сили си е спечелил при жътвата на плодородните полета в родното си село, където като малък по цял ден се е трепел на слънцето.

В съня си Херцог можеше да вижда над градските покриви. На юг над Алпите се зараждаше буря. Вотан, древният германски бог на войната, се пробуждаше от дълъг сън. Мътеше се Втората голяма война - война, която щеше да запрати Феликс Кьониг до ада и обратно. Горкият Феликс не подозираше нищо и беше доволен да работи в библиотеката, за да задоволява своите частни интереси в областта на историята и произхода на германските народи, дълбоко омаян от древните тайни като мечтата за Атлантида. Младият учен седеше на бюрото си, задълбочен в древните текстове на отдавна отмрели цивилизации.

В този момент обаче Антон Херцог усети дъжда по лицето си. Къде беше? В Мюнхен или в Тибет? Той отново отвори очи и почувства как тибетският доктор нежно попива водата с хавлията, видя черната скала на издатината над себе си, заобикалящата ги джунгла и неспирния дъжд. Не искаше да бъде отвличан от виденията и сънищата си; не искаше да си тръгва. Искаше да стигне до вратата на Кьониг. Той изстена, протестира, опита се да извие лицето си настрана, но лекарят не искаше да го остави на мира. После почувства ръцете, които го сграбчиха за раменете и го изправиха да седне. Лекарят натика мундщук на лула между устните му и го накара да вдиша. Той изпълни желанието му, дим изпълни дробовете му и сякаш се заизвива и в мозъка, като заглуши болката и скри всички възможни причини за тъга.

Той пуши от лулата, докато тя се изпразни, и тогава монасите му позволиха отново да легне. Чуваше гласа на лекаря, който му задаваше въпроси. Искаше да говори, да помогне на монасите, да им разкаже какво беше видял, да им каже кой е и защо бе последвал Феликс Кьониг. Опита да съсредоточи поглед върху лицето на лекаря, но всичко, което виждаше сега, беше размазано петно.

Въпреки това ясно виждаше Феликс Кьониг в кафенето на Мюнхенския университет да разговаря с двама мъже. Той започна да описва сцената на лекаря или поне това си помисли, че прави. Знаеше кои са тези двамата, защото Феликс Кьониг толкова често беше описвал тази сцена: Карл Хаусхофер и неговият студент помощник Рудолф Хес. Хаусхофер, старши професор и човек със странни окултни наклонности и огромен интелект, войник с високи награди и пророк за германския народ; и Хес, един от демоните, които ще повлекат любимата му Германия в пропастта на войната, един от най-близките на Хитлер палачи.

Беше твърде рано за Кьониг да знае всичко това и дори докато Херцог си мислеше, че говори на лекаря, му се искаше да извика, за да предупреди младия мъж, да му каже да се пази. Бягай от тях, му се искаше да извика. Но те говореха спокойно, тези дяволи в човешки образи, и обясняваха на Кьониг, че имат нужда от ръкописи, преведени от тибетски и китайски, и че в близко бъдеще планират да изпратят експедиции в Тибет. Ако на Кьониг му харесва подобна работа, би могъл да придружи Хаусхофер при една от тях. Младият Феликс преглеждаше документите, ръкописи, никога преди невиждани, изписани на отдавна забравени езици, които обясняваха произхода на арийската раса и мита за Шангри Ла - рая в облаците. Феликс Кьониг никога преди това не беше виждал първични документи като тези. Били истинска съкровищница. С тях можеше да изгради името си на учен и да се обезсмърти завинаги. Сега Херцог се опитваше да каже на лекаря, че в този момент беше започнало всичко, че след месец Феликс Кьониг участва за пръв път в срещите на Обществото „Туле", езотерична група мъже с жажда за истинско познание на миналото. Пред очите на Херцог преминаха видения: И Дзин, Оракула, с който запознали Феликс Кьониг в Обществото „Туле".

Тогава Херцог успя за пръв път да види ясно лицето на лекаря. Той се беше навел над него и с тревожен глас го питаше:

- Тези мъже какво са се надявали да намерят в Тибет?

Заместникът на игумена беше коленичил до лекаря и слушаше ужасен. Антон Херцог, понесен високо на опиумните криле, започна да говори още по-велеречиво: