Царството

Нанси изпита затруднение да пази равновесие и да следва келнера, който умело се промъкваше през навалицата, докато не стигнаха до другия край на помещението. Там в ъгъла, седнал на крайчеца на удобно кресло, я очакваше един леко нервен Джек Адамс. Той разговаряше с наглед тромав индиец, който имаше вид на двайсет и няколко годишен. Облегнал се беше удобно и само по езика на телата им се разбираше много ясно какви са техните отношения. Адамс сигурно се опитва да му продаде някакви антики, реши Нанси. Келнерът се поклони на двамата седнали удобно мъже, след това прошепна нещо в ухото на Адамс. Американецът се обърна и тя му кимна. Той ѝ кимна в отговор със сериозно лице. Може би уговаря важна сделка, каза си тя. Той стана, поклони се на своя събеседник, чиято глава едва помръдна в отговор, след това я доближи с бързи крачки. Имаше вид на човек под силен стрес.

- Значи успяхте да ме намерите. Какво става?

Тя си пое дълбоко дъх.

- Искам да се кача на самолета тази вечер. Разполагам с 5000 долара в пътнически чекове. Мога да ги обменя на рецепцията на хотела, а ти може да вземеш назаем костта. Това мога да си позволя, но ти ще получиш костта, както поиска. Аз трябва да се кача на самолета.

Джек Адамс стрелна поглед през рамо към тромавия индиец, след това сс обърна към нея. Ако бе изпитал някакви съмнения, очевидно бързо ги беше оборил.

- Чудесно, ще се видим на рецепцията след две минути.

Пет минути по-късно един хотелски служител с добре поддържан маникюр свърши с броенето на новите банкноти и ги бутна по мраморния плот към очакващите ръце на Нанси. Парите за устройване на новия ми живот в Делхи, помисли си тя с угризения. Готвя се да ги предам на човек, на когото изобщо не може да се вярва, само заради удоволствието да ме заведе в Тибет, където да се изложа на голяма опасност.

Внезапно усети Адамс да я стиска за лакътя. Със съскане той прошепна в ухото ѝ:

- Качи се веднага на асансьора и се спусни на минус първия етаж. Там слез, завий надясно и излез през втората врата, на която пише „Само за служители". После чакай в коридора.

Той настойчиво я забута към вратите на асансьорите в далечния край на мраморното фоайе, остави я там и отсечено закрачи към мраморното стълбище, което водеше към ресторант „Маршан". Объркана, Нанси се зае да изпълнява странното му нареждане и нареди на момчето в асансьора да я свали до минус първия етаж. Както я беше инструктирал, зави надясно и намери втората врата, на която пишеше „Само за служители". С блъскащо сърце я отвори и прекрачи в коридора зад нея. Той беше безупречно чист като целия хотел, но безличен, с изключение на вратата в далечния край и другите две отдясно, на които пишеше „Домакинство".

Точно започна да се чуди какво да прави, когато Джек Адамс нахлу през вратата в далечния край на коридора.

- Бързо, последвай ме. Не се бави!

Тя се втурна към него, мина през вратата и попадна в ъгъла на шумна подземна кухня.

- Къде отиваме? - извика, за да я чуе.

- Ще минем по панорамния път - отговори той, хвана я за ръка и я повлече покрай един усмихнат готвач, облечен в безупречно бяло работно облекло.

- Защо? - изкрещя тя.

- Защото горе имаше един, който много искаше да разбере къде отиваме.

Сърцето ѝ прескочи, но Адамс крачеше твърде бързо, за да забележи паниката ѝ.Той я влачеше напред покрай метални работни маси, покрити с еднакви чинии, пълни с храна, които чакаха да бъдат отнесени на хотелските гости. Един готвач им се усмихна иззад вдигащ пара казан и извика нещо на хинди. Адамс му отговори на същия език и мъжът сс разсмя.

Сигурно беше видял някого от хората, които я следяха във фоайето - може би някой е стоял там, а тя не го беше забелязала. Защо тогава не я попита кои са те? Защо не поиска да разбере какво става в действителност? Сигурно се беше разтревожил, когато е видял, че я следят. Стигнаха до летяща врата и Джек профуча през нея, влачейки я зад себе си. Излязоха на огромна товарна рампа. Два хладилни камиона за зеленчуци стояха с отворени товарни отсеци, а един готвач оглеждаше наредените върху палета щайги с марули.

- Тук - каза Адамс, преди да я прекара покрай хладилните камиони до една стара очукана кола, която чакаше с работещ двигател.

- Точно така - продължи той, - ще оставим моята кола отпред. Ким, хайде да се махаме.

Нанси погледна през прозореца и чак сега разпозна помощника на Адамс. Замаяна какво ли означава всичко това, тя се наведе и се настани на неудобната и прашна задна седалка. Ким се премести на тази до шофьора, а Джек се вмъкна зад волана и даде газ, за да излезе от входа за снабдители и да поеме по пътя за товарната рампа. Колата излезе през задната врата и потъна във вечерния трафик.

- Съжалявам - обади се Адамс, - но трябваше да се махнем оттам колкото може по-бързо. Видях един човек да те наблюдава, докато обменяше пътническите чекове, и се притесних, че са ни видели да разговаряме в бара.

- Възхищавам се на бързата ти реакция - отговори сухо Нанси.

- Да кажем, че имам известен опит. В бизнеса с антики човек бързо си спечелва врагове.