Царството

- Игуменът ще се присъедини към вас за вечеря. А що се отнася до затворничеството, ние всички сме затворници тук, макар да предпочитаме да не го описваме по подобен начин. Обаче е истина, че не може да излизате оттук. Теренът не предлага маршрут за напускане и в продължение на стотици километри няма други човешки обиталища. В тази оценка не включвам селището в долината под нас, което вече видяхте. Ние обаче не го посещаваме, защото това е в противоречие с правилника на нашия орден. И те не идват при нас. Всъщност ние всички се научихме да обичаме своето усамотение. Сигурен съм, че и вие ще го обикнете.

Почувствах, че има опасност да се задуша от собствения си език, толкова отчаяно желаех да изкрещя въпросите, които исках да задам, но някак си успях да се сдържа. С най-спокойния глас, който успях да извадя, казах: „Разбирам, ще обсъдим това допълнително с игумена".

Мъжът отново се усмихна, сякаш беше съгласен, че няма смисъл от по-нататъшни обсъждания в момента. Аз го последвах надолу по стълбите и през различни врати и накрая в просторна трапезария. Той издърпа стол за мен в края на масата и отново уплашен, но стараейки се да го скрия, аз седнах и зачаках да видя какво ще стане.

Не трябваше да чакам дълго. Минута по-късно вратата в другия край на трапезарията сс отвори, оттам влезе един много възрастен китаец и седна на масата при мен.

- Добре дошъл в Шангри Ла - каза той с много приятен, но сдържан глас. - Ти успя там, където много други се провалиха.

Челото на заместник-игумена беше прорязано от дълбока бръчка и той отново прекъсна разказа на Херцог:

- Какво е искал да каже с това? Нима много хора са се опитвали да стигнат в Шангри Ла?

Херцог беше потънал дълбоко във вдъхновените от опиума спомени. Един обикновен въпрос вече не можеше да го извади от потока на събитията в главата му. Той не обърна внимание на заместника, сякаш беше отново на масата с игумена на Шангри Ла.

- Игуменът замълча и махна на един от прислужниците да ни налее жасминов чай. Макар да бях много уплашен и паникьосан, не пропуснах да забележа, че безценните порцеланови чаши и чайникът бяха от епохата на династията Мин. Как е възможно това, удивих се аз. Още по-учудващо беше, че използват този безценен порцелан като обикновен комплект за чай!

Цивилизоваността на чайната церемония не можа да прогони от съзнанието ми картината на отрязаните човешки глави и клетката с размерите на човек. Никога не бяха предполагал, че Шангри Ла може да бъде нещо различно от ориенталски рай, а сега изглежда щях да стана жертва на жестока церемония, подобна на ацтекските. Предполагам, причината да не започна да вия и да рухна напълно беше, че още нс можех да повярвам напълно в случващото се. Беше прекалено далеч от всички мои очаквания. Вероятно съм бил в шок и неспособен да осмисля всичко, което беше пред очите ми. А и то беше толкова противоречиво - благочестивото спокойствие на игумена, грижливото наливане на чая, а отвън кладата, която изглежда очакваше човешко жертвоприношение. Да не говорим за доказателствата за извършеното клане!

Докато се опитвах да разбера всичко това, игуменът продължи:

- Не се съмнявам, че имаш много въпроси, затова нека ти дам едно кратко обяснение, което ще ни спести време. Из цял свят хората мечтаят за Шангри Ла, някои дори се чудят дали изобщо съществува. Малцина си казват, че някой ден ще се опитат да го намерят и тук стигаме до шепата хора, които наистина тръгват, за да направят точно това. Тези хора притежават необикновени психически и физически качества. Първо, да поддържаш вяра в едно място, за чието съществуване няма никакви доказателства, изисква голяма интуиция и сила на волята. Второ, провеждането на проучванията, за да си осигуриш частица шанс да достигнеш царството, изисква неизмерими усилия. И накрая, самото пътуване изисква способността да черпиш от нематериалните сфери на познание, а това от своя страна означава, че посветеният трябва да е развил способности на медиум.

Оттук ние в манастира правим всичко възможно да подпомагаме желаещите поклонници. Изпращаме телепатични съобщения, за да привлечем вниманието им към нашето съществуване, точно както човек изпраща ессмсс или радиовълни. Разбира сс, днес съществуват много малко хора, които вярват в съществуването на подобни способности. Затова, дори след като получат нашите съобщения в своите сънища, те ги отхвърлят като обикновен блян и нищо повече. Хубавото е, че винаги има неколцина, които са будни за своя инстинкт и интуиция. Естествено, ние търсим точно тези хора. Хора с големи психически сили и амбиции. Хора, които искат да променят света. През последното хилядолетие от развитието на света приемахме многократно посетители от зараждащите се човешки раси. Приемали сме пратеници от Вавилон и Египет, от Гърция и Рим, не много отдавна от Британия и революционна Франция и напоследък от нацистка Германия.