Царството

Ти се отличи. Намери пътя до нашето царство и след десетилетия на психически усилия и пътуване, което едва не причини смъртта ти, най-накрая успя да стигнеш до нашия манастир и според осветената традиция си достоен наследник на трона на Шангри Ла.

Направо не можех да повярвам на ушите си. Струваше ми сс, че съм се побъркал. Този игумен, седнал пред мен, който отпиваше внимателно от безценната порцеланова чаша, изглежда твърдеше, че ще стана цар на Шангри Ла? Не знаех какво да кажа. Придържайки се към първоначалното си намерение, което сега изглеждаше наивно и дори глупаво, аз не знаех какво да отговоря, но изпитвах силен подтик да кажа нещо, да взема съдбата си в свои ръце.

Най-накрая успях да промълвя:

- Аз изминах целия този път в търсене на изгубеното арийско познание. Това е всичко, което искам. Освен това искам да зная как мога да си тръгна оттук. Благодарен съм за вашето гостоприемство, но не бива да ви се натрапвам. Само исках да посетя и да видя това място. Сега съм напълно задоволен.

Игуменът попи ъгълчето на устата си със салфетка.

- Знанията, за които говориш, се съдържат в свещената Книга Дзян, която се предава през хилядолетията и се съхранява зад стените на цитаделата. Ще можеш да видиш книгата утре, след коронацията. Тогава ще имаш достъп до всичко, което пожелаеш, защото ще бъдеш цар и ще можеш да правиш, каквото поискаш. Но не можеш да си тръгнеш. Ти си определен за наследник на трона и твоята съдба е тук, в това царство.

Възрастният китаец видя, че съм дълбоко ужасен от тази новина, и се опита да ме успокои:

- Не се тревожи и не тъгувай. Тук разполагаме с всичко, което би могъл да поискаш. Хората, които идват отвън, отначало са неутешими. Изглежда в началото никой не може да понесе мисълта, че трябва да се откаже от своя живот във външния свят. Но аз ти обещавам, че след първите няколко години ще бъдеш много щастлив. Дори ще осъзнаеш какъв щастливец си, че си успял да се отървеш от хаоса в човешкия живот. От опит знам, че независимо какви са връзките му с външния свят, било любов или собственост, няма човек, който след няколко години да не приеме с благодарност новата си съдба. Страстите и материалните придобивки във външния свят бледнеят пред познанията и властта, които притежаваме тук.

Думите му само усилиха чувството ми на ужас и паника. Трябваше да си тръгна оттам. Независимо какво твърдеше този човек, трябваше незабавно да се махна. Сигурно имаше начин, не можеше да няма път навън. Но исках и да видя Книгата Дзян, разбира сс, без да трябва да се подлагам на коронацията. Желанията се бореха в главата ми. Трябваше да си осигуря път за отстъпление.

- Тогава как се снабдявате е нужните стоки като прекрасните порцеланови чаши, от които пием, след като сте изолирани от външния свят?

- Очевидно все още се надяваш да намериш път, извеждащ оттук. Това ме натъжава. Мога да те уверя, че е невъзможно. Но нека отговоря на въпроса ти. На всеки пет години до високопланинския проход над манастира стига керван, който ни доставя стоките, от които имаме нужда. Ние оставяме парите предварително. С керванджиите нямаме контакт и дори някой от нас да попадне на тях, под заплахата от смъртно наказание на шерпите им е забранено да общуват с нас или да ни помагат.

Повече не можех да се преструвам на спокоен и маската ми падна. Главата ми се отпусна върху дланите - такава беше съкрушителната тежест на страха и отчаянието ми. Игуменът се опита да ме утеши:

- Не се тревожи. Трябва да ми повярваш, когато ти казвам, че ще започнеш да обичаш времето, прекарано тук.

Нещо в израза „времето, прекарано тук" ме смути и на мига ми хрумна една ужасна мисъл, която накара косата ми да настръхне.

- След като аз ще съм новият цар, мога ли да попитам какво ще стане с бившия?

Игуменът отмести поглед от мен и се вторачи в дъното на крехката си порцеланова чашка.

- Сегашният цар ще бъде освободен от поста си тази нощ. Както и царицата. Царят винаги има царица. Обикновено тя е китайка или тибетка. Много рядко от друга раса. Както и да е, тази нощ настъпва краят на тяхното царуване.

Сърцето ми прескочи.

- Какво? Защо? Кой е настоящият цар?

- Настоящият цар е германец. Един от петимата, които ни посетиха преди много години в търсене на познания и власт. Разбира се, сега той е възрастен, обаче благодарение на климата тук и нашия начин на живот още е в добро здраве. Но нашият обичай изисква, щом пристигне нов поклонник, старият цар да се оттегли.

Почувствах, че ми прилошава. Всичко, за което бях способен да мисля, беше клетката отгоре на кладата. Главата ми туптеше, докато се опитвах да отпъдя тази мисъл.

- Как може да е все още жив? Та той трябва да е на повече от деветдесет години?

- Да, но изглежда много по-млад. Ще си помислиш, че е на петдесет и няколко. Нашите тантрически практики, които забавят човешкия метаболизъм, в съчетание с неповторимия климат в тази долина, пречат на процесите на стареенето. Някои от ламите ни са на повече от сто години.

- А останалите, които са дошли с германеца? Неговите другари? Те къде са?