Царството

От първоначалната стара гомпа, комплекс от шестнайсети век, бяха останали само развалини, но около тях се издигаха множество издигнати по-късно сгради. Високият теснолик монах с бръсната глава, чиито косъмчета вече бяха наболи, загърнат в оранжева роба, веднага заговори с Гун и Джек на тибетски. След това бяха съпроводени в сградата, където Нанси реши, че монасите се хранят, и бяха настанени на маса пред пламтящи цепеници. Друг монах донесе голям чайник с чорбест чай с масло.

Нанси пи от него, защото беше жадна, но вкусът му още ѝ се струваше чужд и неприятен. Като чай с мляко, което е стояло цял ден на слънце, помисли си тя. Малко след това през вратата влязоха трима шерпи. Гун и Джек се впуснаха в продължителен пазарлък с новодошлите. Както се оказа, никой от двете групи не искаше да отстъпи и мина повече от половин час, преди да се чукнат с канчетата за чай, за да отпразнуват споразумението.

- Всичко наред ли е? - попита Нанси малко по-късно Джек и той кимна.

- Да, няма защо да тревожиш своя голям нюйоркски мозък.

Тя му се усмихна иронично в отговор, но Джек невъзмутимо ѝ намигна и отново се обърна към Гун и шерпите. Имаше много неща за вършене, ако искаха да тръгнат колкото може по-скоро.

Поднесоха им паници с цапма и Нанси си наложи да погълне колкото може повече, защото знаеше, че предстои дълъг преход, преди дори да стигнат до границата на гората и да започнат стръмното изкачване към замръзналите висини на Су Ла. Докато се хранеха, в трапезарията влезе възрастен лама и поведе сериозен разговор с Гун и Джек. Бръснатата му глава беше покрита с къси бели косъмчета, а сбръчканото му лице и чело свидетелстваха за тежкия му живот. Може би е роден през 1959 година, когато китайците са започнали да разрушават манастирите и да избиват монасите и обикновените тибетци, каза си Нанси.

Тя търпеливо изчака, за да научи за какво са говорили. След няколко минути ламата стисна ръката на Джек и си тръгна. Върху лицето на американеца се появи загрижено изражение.

- Това игуменът ли беше?

- Не. Игуменът е в изгнание в Непал, защото се е бъркал в работата на секачите наоколо. Китайците са го изгонили.

- Тогава кой беше този?

- Върховният лама - не особено въодушевяващ човек, трябва да кажа. Много жалко, че няма подходящ водач, който да замени игумена.

Изглежда е научил нещо лошо, щом започна да го увърта така, усети се Нанси.

- Така ли? И какво каза върховният лама?

Джек я погледна и въздъхна.

- Вчера оттук минало подразделение китайски войници - отговори той. - Голяма, добре въоръжена група. Около осемдесет човека на път за манастира Литанг.

- Каква работа имат там?

- Ламата не знае. Обаче каза, че това е много необичайно. Гарнизонът в Меток трябва да бъде сменен чак в началото на септември, така че сигурно изпълняват някаква друга задача.

Настъпи тревожно мълчание, в което Гун поклати глава.

- Попита ли го за Антон? - подсети го Нанси.

- Да. Бил е тук преди два месеца и половина заедно с тертона Туптен Джинпа. Били се запътили за гомпата Ринченпунг, която се намира на половината път до Ярланг Цангпо от другата страна на Су Ла. Обаче ламата смята, че не се успели да стигнат до там. Един от монасите в Ринченпунг минал оттук преди шест седмици на път за Лхаса и му казал, че изобщо не са виждали Антон и тертона.

- Може би пътува под измислено име?

- Не, защото не би имало смисъл. Всички в Ринченпунг вече го познават. Той е известен йогин²¹.

За миг Нанси реши, че не е чула добре.

- Кой? Антон?

- Да - кимна Джек и вдигна рамене, - както изглежда, Антон е свят човек.

На лицето му имаше странно изражение. Той вдигна вежди и завъртя очи, като че искаше да се разграничи от онова, което казва, сякаш го намираше обезпокоително, както впрочем и тя.

- Излиза, че по тези места той се ползва с добро име. Трябваше да чуеш какви похвали изсипа възрастният лама колко мъдър човек бил Херцог. Изглежда можел да прави чудеса.

Нанси установи, че устата ѝ е зинала като на смаяно дете, така че я затвори. Херцог приличаше на хамелеон - непрекъснато се променяше и превръщаше в нещо различно. Точно когато смяташе, че вече има представа кой е, някаква нова информация я караше да се замисли отново. В Ню Йорк той беше легенда, но това му положение се основаваше на обичайните представи: особняк, блестящ ум, необикновен журналист, търпян от началниците заради гениалността на своите статии. В Тибет също беше оплетен в митове, но от напълно различен порядък. Нанси погледна към Джек и видя, че очаква от нея да се присъедини към подигравките срещу ламата, но тя не можеше да го направи. Вместо това кимна и допи чая си с масло от як.