Царството

Преди много години Феликс Кьониг сигурно също беше минал по този път. Опита се да си представи как ли е усещал Тибет. Нещо не се получи: реши, че е невъзможно да се правят предположения за мотивите на подобен човек. За нея той беше още по-неразбираем от поклонниците, край които току-що бяха минали. Как ли е оправдавал работата си за нацистката партия? Може би не е имал изход или просто не е мислил по този начин. Най-вероятно беше да е отказал да приеме действителността по онова време - искал е просто да работи, да замине за Тибет. Сигурно тук горе, на покрива на света, се е чувствал далече от войната в Европа. Може да се е опитвал да избяга от всичко това. Не беше ли твърде великодушна към него? Дали не е бил правоверен, някой като Гьобелс и Химлер, със своя собствена налудничава теория за произхода на германската раса? Решен да помогне на нацистите по единствения известен на него начин - като им съгради митология, закотвена в Хималаите и оправдаваща техните насилия? Нанси се въртеше в кръг. Имаше само въпроси, но не разполагаше с отговорите. В опит да се откъсне от гъмжащите в главата ѝ мисли, тя се обърна към Гун.

- Къде научи английски толкова добре?

Шофьорът смени скоростта, защото започнаха да изкачват хълм, и двигателят изрева яростно. Гун трябваше да крещи, за да го чува.

- В Дарамсала, в Маклеод Гандж.

- О, значи си бил в Индия? А защо се върна?

- Липсваше ми семейството... Освен това разбрах, че и да избягаш от неприятностите си, това не ги оправя.

- Не знаех, че е възможно да се върнеш.

- Да, не би трябвало да е възможно. Китайците са параноични за хора, които се връщат оттам...

- Как го направи?

- Както всички останали. Вървях пеш.

- Не е ли опасно?

- Днес няма нищо безопасно.

Джек беше чул разговора им и се намеси:

- Гун, разкажи ѝ какво ти се случи на връщане.

Гун се засмя.

- Не!

- Какво се е случило? - задълба Нанси, заинтригувана от неговия отказ.

- О, нищо особено...

- Моля, разкажи ми!

- Ако действително искаш да знаеш, ще ти разкажа, но няма да ти хареса.

- Нищо, разкажи ми.

- Ами бях изминал целия път през високопланинските проходи. Вървях вече от двайсет и един дена, бяха свършил цампата, нали си чувала, ечемичното брашно, с което се храним на път, и точно се готвех да легна на склона, когато ме арестуваха неколцина китайски войници...

- Ужасно! Как ги убеди да те пуснат?

Гун се изсмя истерично, с висок, почти налудничав смях, който обърка Нанси.

- Не съм ги убеждавал. Просто ме хвърлиха в затвора в Дронгпа - една страховита дупка.

- О, Боже! И как успя да се измъкнеш?

Джек също се усмихваше сега с крива усмивка и гледаше Гун с присвити очи. Той му направи гримаса и продължи разказа си:

- Ами бях отчаян. Почти бях стигнал и много ме беше яд на мен самия, но не знаех какво да правя. Тогава ме сложиха в килия с един възрастен тибетец. Той ми каза: „Ако искаш да излезеш, има само един начин. Намери цигара и си изгори гениталиите с нея".

Нанси изкриви отвратено лице. Това да не би да е някаква шега, запита се тя. Погледна към Джек, който се хилеше неприятно.

- Вярно ли е?

- Да.

Чувствайки отвращение и неловкост едновременно, тя все пак успя да измисли въпрос:

- Ако си изгориш гениталиите, как, по дяволите, това ще ти помогне да избягаш?

- Ами възрастният човек каза, че ако го направя както трябва, ще прилича на тежко венерическо заболяване и затворническият лекар просто ще ме изхвърли...

Лицето на Нанси все още беше изкривено от отвращение.

- Направи ли го?

- Да, разбира се. Бих направил всичко. Първо направих опит върху ръката си.

Той протегна дланта си и тя видя отблизо белезите, които вече беше забелязала. Лъскава набръчкана кожа - всяко изгаряне образуваше ужасяващо правилен кръг.

- Ужасно - каза тя.

Гун кимна и продължи:

- След това направих онова, което ме посъветва дядото. То ме разболя, получих треска, потече гной и избиха циреи...

Нанси чак отскочи назад.

- Сигурна съм, че е било гадно. И какво каза лекарят?

- Хвърли едно око и каза на сержанта да ме пусне, защото след седмица-две ще съм мъртъв и ако умра в затвора, ще бъде лошо за него.

- Това е най-гадната история за бягство, която съм чувала...

Джек продължаваше да се усмихва неприятно.

- Гун - обади се той, - никога не съм знаел, че можеш да бъдеш толкова обаятелен с жените.

- Предупредих я, че няма да ѝ хареса, нали?

- Следващия път ще се съобразя с твоето предупреждение - кимна Нанси с мрачна усмивка.

Тримата потънаха в мълчание, докато камионът продължаваше пътя си с клатене и друсане.

40

Когато тръгнаха да се спускат от хладните висини на Тибетското плато, климатът започна да се променя. С него се смениха и флората, и фауната. С приближаването на Конгпа планинските склонове станаха по-полегати, а когато пристигнаха в Байи, грозен малък град при моста над река Нянг, навсякъде наоколо имаше гъсти гори, а влажността беше като в тропиците.