Царството

- Не беше ли по-добре да изчакаме Гун да се върне? Нали искаме да тръгнем веднага щом се появи?

- Не се притеснявай. Той е ей там, в чайната „Мигу". Не споменавай пред него онова, за което току-що разговаряхме. Няма да се зарадва на моите оценки за тибетския будизъм.

Джек закрачи по оживената пазарна улица и излезе на площада. Нанси го следваше бавно, когато изведнъж и въпреки състоянието си на опиянение, усети опасност. Само на няколко метра встрани един червендалест тибетец бързаше към нея.

- Американко, върви си у дома.

Тя се престори, че не чува. Извърна се настрани от младежа, но с крайчеца на очите си видя, че продължава да я наближава, а после ѝ изрева яростно:

- Далай Лама е зло магаре!

Тя направи опит да се отдалечи, но младежът продължи да я преследва. Английският му беше добър, явно бе образован.

- Тибет вече е свободен! Не искаме монасите да ни карат да работим! Не искаме чужденците да върнат Далай Лама. Днес Тибет е свободен!

Изведнъж мъжът се оказа зад нея. Почувства ръцете му на раменете си и преди да успее да реагира, той я завъртя на сто и осемдесет градуса и я хвана за яката на ризата. Усети миризмата на алкохол в дъха му и силата на ръцете му. Очите му пламтяха гневно.

- Защо си дошла в Лхаса да посещаваш стари манастири, а? Защо?

- Не съм... Всъщност не съм ходила в никакви манастири...

Мъжът доближи лицето си до нейното. Нанси се опита да се дръпне, но той я привлече към себе си и оголи зъби, сякаш щеше да я ухапе.

- Манастирите са зли. Те ни потискат. Далай Лама е диктатор. Сега имаме народна демокрация. Всички хора са равни. Американците трябва да си стоят в Америка, а не да се опитват да връщат диктаторите в Тибет.

Мъжът имаше такъв вид, сякаш щеше да избухне в сълзи. В този миг до нея сс озоваха Джек и Гун. Гун хвана решително, но внимателно ръцете на младия мъж и му заговори кротко на тибетски. Джек стоеше готов да се намеси, но изчакваше да види какво ще е въздействието на думите на Гун. Постепенно младежът отслаби хватката си, а Гун не преставаше тихичко да му говори.

Когато момчето отпусна ръце, Гун го прегърна през рамо и го отведе обратно на неговото място на бордюра. Нанси отново си пое дъх. Последните няколко минути бяха страшнички. Гун се върна и поклати тъжно глава.

- Лоша работа. Все повече и повече млади хора са така объркани. В училище им пълнят главите с това, че тибетската култура е само прикритие на клерикално-аристократичната експлоатация. Китайците им пълнят главите с комунистическа пропаганда и те започват да ѝ вярват. Но когато пораснат, със сърцата си знаят, че това не е истина. Не е правилно да захвърляме миналото си. Така младите се оказват объркани и нещастни, напрежението е непрекъснато и на всичко отгоре няма работа и те пият, пушат и спорят...

- Смятах, че в Лхаса икономиката цъфти - каза Нанси, която се опитваше да забрави преживяното. - Смятах, че новият Небесен влак от Пекин до Тибет е осигурил работа и благоденствие?

- Наистина осигури, но не за тибетците. За да си намериш добра работа, трябва да говориш и пишеш на китайски. Повече от осемдесет процента от тибетците са неграмотни и малцина говорят китайски. Сигурно си видяла всички тези млади хора, които се разтакават из Лхаса, пълнят чайните, играят билярд и пият чанг, това е тибетската ракия... Много тъжно. Хубавото е, че повечето от тях са патриоти. Това момче е особено тъжен случай - то е изгубило гордостга си за Тибет.

Нанси погледна към тротоара. Младият мъж седеше е ниско наведена глава, сякаш светът му идваше в повече и животът най-накрая го беше победил.

- Какво ще стане с тези младежи? Ще си намерят ли работа? Дали ще успеят да се оправят?

Гун въздъхна дълбоко.

- Не. За гневни млади мъже, които не искат да научат китайски, работа няма. В нашата собствена страна ние сме второ качество хора. За Тибет е вече твърде късно.

Превърнахме се в малцинство в собствената си родина. Не знам какво бихме могли да направим...

- Хората мечтаят ли още за свободата? Свобода от китайците и връщането на Далай Лама у дома?

- Не. Никой от тези, които познавам, не мечтае вече за това.

Той замълча и се загледа в златните ступи на покрива на двореца Потала, който се виждаше в далечината.

- Може би нашата карма е такава. Чувал съм неколцина монаси да казват, че китайците са нахлули в Тибет, защото Тибетците е трябвало да бъдат наказани. Били сме се отдалечили твърде много от будизма, покварили сме се, а ламите станали алчни. Сами сме си го навлекли. Други твърдят, че всичко това е част от божествения план. Нахлувайки в Тибет и унищожавайки нашата родина, китайците са ни принудили да бягаме. И докато го правим, ще разнесем светлината на будизма из целия свят...

Джек Адамс го слушаше с видимо нарастващо раздразнение и в този момент го прекъсна рязко: