Целуната от сянката

Кристиан обикновено умееше да измисля остроумни коментари за всичко, когато бяхме заедно, обаче сега остана мълчалив. Аз пък бях погълната от мисли и тревоги заради Мейсън, затова също не говорех. Видението трая само няколко секунди. Като си мислех колко трудно се виждаше каквото и да било там, се усъмних дали всъщност не е било само някаква необяснима оптична измама. Опитах се да се убедя в това до края на пътя ни. Щом влязохме в столовата и се спасихме от студа, внезапно ме осени, че нещо безпокои Кристиан.

— Какво има? — попитах го, като се опитвах да не мисля повече за Мейсън. — Добре ли си?

— Много добре — побърза да ме увери той.

— Само че начинът, по който го каза, доказва, че не е така. Не ми обърна внимание, докато продължавахме навътре към залата със захранващите. Оказа се, че има повече морои, отколкото очаквах. Всички малки кабини, в които седяха захранващите, бяха заети от мороите, дошли преди нас. Брандън Лазар също беше сред тях. Щом приключи с процедурата, забелязах избледняващата, станала зелена, синина на бузата му и си спомних, че така и не открих кой го беше набил. Кристиан се записа при мороя, застанал до вратата, и се премести при чакащите, докато не бъде извикан. А аз си напрягах мозъка да измисля на какво можеше да се дължи лошото настроение на Кристиан.

— Какво ти става? Не ти ли хареса филма? Никакъв отговор.

— Прилоша ти от това, че Ейдриън сам се нарани? — Да поставям Кристиан на тясно, ми доставяше страхотно удоволствие, макар и да се чувствах виновна. Можех да го правя цяла нощ.

Отново никакъв отговор.

— Да не би да си… о, да.

Откритието ме споходи изневиделица. Изненадах се, че не се бях сетила по-рано.

— Разстроен си, защото Лиса иска да си говори с Ейдриън за магията?

Той само сви рамене, което ми каза всичко, което исках да знам.

— Хайде, тя не държи на магията повече, отколкото на теб. Нали знаеш, че това просто й е вродено? През всичките тези години Лиса непрекъснато се питаше защо не може да сътвори истинска магия, а накрая откри, че може — само дето е някаква откачена магия от напълно непредвидим вид. Просто се опитва да разбере тайните на дарбата си.

— Зная — отвърна той сърдито, докато оглеждаше просторната зала, без да фокусира погледа си върху някой от присъстващите. — Проблемът не е в това.

— Тогава защо… — Гласът ми заглъхна, когато ме порази едно друго разкритие. — Ти я ревнуваш от Ейдриън.

Кристиан фиксира върху мен погледа на леденостудените си сини очи. Можех да се закълна, че попадението ми беше право в десетката.

— Не ревнувам. Само…

— … се чувстваш неуверен от факта, че приятелката ти посвещава голяма част от времето си на един богат и доста умен млад мъж, когото може и да хареса. Или както ние сме свикнали да му казваме, ти просто я ревнуваш.

Той се извърна от мен, очевидно много ядосан.

— Меденият месец между нас свърши, Роуз. По дяволите. Какво толкова се бавят онези там?

— Виж — казах, като промених позата си. От многото висене права краката ме заболяха. — Не чу ли онзи ден моята романтична реч относно мястото, запазено за теб в сърцето на Лиса? Тя е луда по теб. Ти си този, когото желае. Повярвай ми, това мога да го потвърдя със стопроцентова сигурност. Ако имаше някой друг, щях да знам.

По устните му пробягна лека усмивка.

— Ти си нейната най-добра приятелка. Можеш и да я прикриваш.

Засмях се иронично.

— Не бих я прикривала, ако избере Ейдриън. Мога да те уверя, че тя, слава богу, не се интересува от него — или поне не в романтичния смисъл.

— Обаче той може да бъде много убедителен. Знае как да използва внушението…

— Само че няма да го приложи върху нея. Дори не зная дали може да успее с нея — мисля, че взаимно могат да се неутрализират. Освен това да не си сляп? Аз съм нещастният обект на внимание от страна на Ейдриън.

— Наистина ли? — искрено се изненада Кристиан. Момчетата наистина са слепи за такива неща. — Зная, че той има навика да флиртува…

— … И нахълтва неканен в сънищата ми. И понеже не мога да се отърва от него, това му предоставя прекрасен шанс да ме измъчва с така наречения си чар и опити да бъде романтичен.

Той настръхна от подозрение.

— Той се появява и в сънищата на Лиса.

По дяволите, не трябваше да споменавам сънищата. Какво беше казал Ейдриън?

— Те са само с обучаваща цел. Не мисля, че трябва да се тревожиш.

— Ако тя се появи на някое парти с Ейдриън, хората няма да я зяпат.

— Аха — възкликнах. — Значи затова било всичко. Ти си мислиш, че той смъква нивото й?

— Аз не съм толкова добър… поне в социалните контакти — призна той в рядък изблик на уязвимост. — И си мисля, че Ейдриън има по-добра репутация от моята.

— Шегуваш ли се?

— Стига, Роуз. Да пиеш и да пушиш не е като да те подозират, че можеш да станеш стригой. Видях как всички реагираха, когато ме водеше по вечерите и другите празненства в ски курорта. За нея аз съм пречка. Лиса е единственият представител на своята фамилия. Навярно до края на живота си ще се занимава с политика, ще се опитва да печели хората за каузата си. В това отношение Ейдриън може да направи за нея много повече, отколкото аз.