Целуната от сянката

— За мен има значение да осигурявам безопасността на Лиса и точно това пропускате. Всяка работа си има и лоши страни. Дали искам да посещавам часовете й по висша математика? Не. Но съм длъжна, защото другата част е много по-важна. Вие искате ли да слушате излиянията на сърдити тийнейджъри, които се опитват да съсипят усилията ви? Не. Но го правите, защото останалата част от работата ви е по-важна.

— Всъщност — заяви тя неочаквано — това е любимата ми част от работата.

Не можех да разбера дали се шегува, или не, но реших да не се задълбавам, особено след като този път не ми бе отговорила с въпрос. Въздъхнах.

— Просто мразя, когато всички се държат така, сякаш са ме накарали насила да стана пазител.

— Кои са тези всички?

— Ами, вие и този тип, с когото се запознах в кралския двор… един дампир на име Амброуз. Той… ами, той е кървава курва. Мъжка курва — уточних, сякаш не беше ясно. Изчаках да видя реакцията й, но нямаше такава. — Той говореше така, все едно съм принудена да водя този живот. Но не е така. Това искам. Добра съм в това. Зная как да се бия и зная как да защитавам другите. Виждали ли сте някога стригой?

Тя поклати глава.

— Е, а аз съм. И когато казвам, че искам да прекарам живота си като защитавам мороите и убивам стригоите, говоря сериозно. Стригоите са дяволски изчадия, които трябва да бъдат изличени от лицето на земята. Аз съм щастлива да правя това, а ако в същото време ще бъда с най-добрата си приятелка, няма какво повече да желая.

— Разбирам това, но какво става, когато пожелаеш други неща — неща, които не би могла да имаш, след като си избрала този начин на живот?

Скръстих ръце.

— Отговорът е същият както преди. Всичко си има добра и лоша страна. Просто трябва да ги балансираме, колкото е възможно по-добре. Да не би да искате да ми кажете, че и в живота не е така? Че след като в живота ми не всичко е перфектно, нещо с мен не е наред?

— Не, разбира се, че не — отвърна тя и се наклони назад в стола си. — Искам да имаш прекрасен живот, но не може да се очаква да е перфектен. Но това, което смятам за интересно в случая, е как реагираш и се справяш, когато се налага да се примиряваш с тези противоречиви части от живота си, когато да имаш едни неща, означава да се лишиш от други.

— За всички е така. — Имах чувството, че се повтарям.

— Да, но в резултат не всички виждат призраци.

Нужни ми бяха няколко мъчителни секунди, за да разбера най-после какво иска да ми каже.

— Я почакайте. Казвате, че причината да виждам Мейсън е, защото тайно негодувам срещу Лиса заради нещата, които не мога да имам в живота си? А какво стана с цялата тази травмираща история, която преживях? Мислех, че това е причината да виждам Мейсън.

— Мисля, че има много причини, за да виждаш Мейсън — заяви тя. — И тъкмо това изследваме.

— И все пак — настоях, — всъщност ние никога не говорим за Мейсън.

Диърдри се усмихна ведро.

— Не говорим ли? Сеансът свърши.

— Тя винаги ли отговаря на въпросите ти с въпроси? — попитах Лиса по-късно. Двете прекосявахме вътрешния двор на път към столовата за вечеря. След това щяхме да се срещнем с останалите и да гледаме филм. Беше минало известно време, откакто за последно двете сме били сами, и сега осъзнах колко ми е липсвала близостта ни.

— Ние не посещаваме една и съща терапевтка — засмя се тя. — Би било конфликт на интереси.

— Е, твоята прави ли така?

— Не съм забелязала. Да разбирам ли, че твоята го прави?

— Да… всъщност е доста интересно да се наблюдава.

— Кой би могъл да повярва, че ще дойде денят, когато ще сравняваме терапевтичните си сеанси?

И двете се засмяхме. Минаха няколко минути и после тя понечи да каже нещо. Искаше да ми сподели какво се бе случило с Джеси и Ралф, без да осъзнава, че аз вече знам. Но преди да каже каквото и да било, някой се присъедини към нас. Дийн Барне.

— Хей, Роуз. Някои от тайфата се питат защо караш практика само през половината дни?

Страхотно. Знаех си, че рано или късно някой ще ме попита. И честно казано, бях изненадана, че още не се бе случило. Но явно досега всички бяха прекалено заети със собствената си практика, за да се интересуват от моята. Вече имах готово обяснение.

— Бях болна. Доктор Оленски не ми разрешава да съм на практика през цялото време.

— Наистина ли? — попита той и леко залитна. — Аз пък си мислех, че те винаги казват как в реалния свят няма да имаме право на отсъствия. Или нещо подобно.

— Да, но това не е реалният свят и доктор Оленски има последната дума.

— Аз пък чух, че е, защото си заплаха за Кристиан.

— Не, повярвай ми, не е заради това. — Лъхнаха ме алкохолни изпарения, което ми даде възможност да сменя темата. — Пил ли си?

— Да, Шейн докопа някаква пиячка и ни покани в стаята си. Хей!

— Хей какво? — попитах го.

— Не ме гледай така.

— Как?

— Сякаш не одобряваш.

— Няма такова нещо.

— Има — изкиска се Лиса. — Всъщност не го одобряваш.

Дийн се направи на обиден.

— Хей, това е свободният ми ден и въпреки че е неделя, това не означава…

Нещо се придвижи към нас.