Целуната от сянката

— Защото някой, всъщност двама души, го намекнаха. — Двама души? Опитах се да си припомня какво бяхме казали аз и Кристиан в стаята при захранващите. Не бяхме споменавали името й, макар че и двамата се перчехме, че сме виждани някой, който използва внушението много по-добре от тях. И явно Джеси бе забелязал и други неща в Лиса. — А и то си е очевидно. Хората те обичат. Ти се измъкна от толкова много неприятности и ние най-сетне открихме как. През цялото време въздействаш на хората. Онзи ден те наблюдавах в час, когато убеди господин Хил да позволи на Кристиан да работи заедно с теб по онзи проект. Никога не би го разрешил на някой друг.

Тогава бях заедно с тях в часа. Лиса наистина бе използвала внушението върху учителя, за да помогне на Кристиан. Толкова се бе увлякла в молбите си, че бе подчинила на волята си господин Хил, без дори да се усети. В сравнение с други неща, които съм я виждала да прави, това всъщност беше доста слаба демонстрация на внушение. Никой не бе забелязал. Е, почти никой.

— Виж — заговори Лиса притеснено. — Наистина нямам никаква представа за какво говориш. Трябва да си лягам.

Лицето на Джеси почервеня от възбуда.

— Не, всичко е наред. Смятаме, че това е страхотно. Искаме да ти помогнем — или по-точно ти да помогнеш на нас. Не мога да повярвам, че досега не съм го забелязан. Ти наистина си много добра в това и имаме нужда да ни покажеш как става. Освен това в нито един от останалите клонове на Мана няма представители на рода Драгомир. Ние ще сме първите, сред чиито членове са представителите на всички кралски фамилии.

Тя въздъхна.

— Ако можех да използвам внушението, сега, момчета, щях да ви накарам да си вървите. Казах ви, не се интересувам.

— Но ние се нуждаем от теб! — възкликна Ралф. Джеси му хвърли един остър поглед и отново се извърна с усмивка към Лиса. Имах странното усещане, че той може наистина да се опита да й въздейства, но нямаше абсолютно никакъв ефект върху нея — или мен, тъй като аз наблюдавах сцената през очите й.

— Не става дума само да помогнеш на нас — поде Джеси. — Във всяко училище има групи на Мана. — Беше се навел по-близо към нея и внезапно вече не изглеждаше толкова приятелски настроен. — Членовете му са пръснати из целия свят. Ако станеш част от това, ще имаш връзки да направиш всичко, което пожелаеш в живота си. А ако всички се научим да използваме внушението, можем да попречим на правителството на мороите да върши глупости — ще направим така, че кралицата и всички останали да вземат правилните решения. Всичко това е добре за теб!

— Справям се чудесно и сама, благодаря — рече тя, като отстъпи назад. — А и не съм сигурна, че вие знаете кое е най-добре за мороите.

— Чудесно? С гаджето си стригой и онази самозвана пазителка за приятелка, която иска да стане кървава курва? — възкликна Ралф. Говореше достатъчно високо, за да привлече вниманието на Еди, който не изглеждаше много щастлив.

— Тихо — изсъска му Джеси сърдито. Обърна се към Лиса. — Той не биваше да казва това… но донякъде е прав. Опазването на семейната репутация зависи единствено от теб, а така, както я караш, никой няма да те възприема на сериозно. Кралицата вече се опитва да те върне в правия път и да те отдалечи от Озера. Сама ще се доведеш до провал.

Лиса започваше да става все по-гневна.

— Нямаш представа за какво говориш. И… — намръщи се. — Какво искаше да кажеш с това, че кралицата се опитва да ме отдалечи от Кристиан?

— Тя иска да те омъ… — започна да казва Ралф, но Джеси мигновено го сряза.

— Точно за това говоря — заяви. — Знаем най-различни неща, които могат да те засегнат и да ти помогнат — на теб и на Кристиан.

Имах чувството, че Ралф щеше да изтърси плановете на кралицата да омъжи Лиса за Ейдриън. Бях озадачена откъде е узнал, докато не си спомних, че Ралф е в роднински връзки със семейство Вода. Присила Вода беше съветничка на кралицата и най-добрата й приятелка. Тя знаеше всички нейни планове и навярно бе казала на Ралф. Явно отношенията им бяха по-близки, отколкото смятах.

— Кажи ми — настоя Лиса. Мисълта да използва внушението върху него се мярна за мит в главата й, но я пропъди. Нямаме да падне толкова ниско. — Какво знаеш за Кристиан?

— Няма безплатна информация — отвърна Джеси. — Ела на срещата и ще ти кажем всичко.

— Все едно. Не се интересувам от елитните ви връзки и не зная нищо за внушението. — Но въпреки думите си, тя беше безумно любопитна да разбере какво знаеше той.

Обърна се, за да си тръгне, но Джеси я сграбчи за ръката.

— По дяволите! Ти трябва да…

— Лиса отива да си легне — заяви Еди. Беше се озовал до нея в мига, в който Джеси я докосна. — Пусни я или ще те заставя да го направиш.

Джеси му метна свиреп поглед. Двамата противници имаха различни преимущества. Джеси като морой беше висок, а Еди — мускулест. Разбира се, Джеси можеше да разчита и на помощта на Ралф, но това едва ли щеше да има значение. Всички присъстващи там знаеха кой ще спечели в този двубой, ако Еди ги нападне. А най-хубавото от всичко беше, че Еди дори нямаше да пострада, ако заяви, че се е сбил, за да защити Лиса.